Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Щом тръгваме утре… та ние не сме започнали да допълваме силата ти. Искаш ли още сега да ти прелея от енергията ми?
Нещо в нея се сви и лицето й пламна. Сония го погледна, но бързо отмести поглед.
— Не — отвърна тя. — Утре ще има Съвет и Оусън ще набере доброволци. Изчакай дотогава.
— Какво ще съобщи на останалите?
— Само онова, което ти казах.
— Само? — Регин въздъхна тихо. — Внимавай, Сония.
Тя го погледна и осъзна грешката си. Беше се изпуснала, че пътуването не е свързано единствено със задържането на Лоркин. Това мъничко късче информация можеше да застраши живота и на двамата, ако някой сачакански магьосник го откриеше в съзнанието му.
„Вече е твърде късно. За в бъдеше трябва да бъда по-внимателна.“
Но плашещата истина бе, че ако Регин попаднеше в ръцете на някой сачакански магьосник, който не смяташе политиката и дипломацията за пречки да разчете съзнанието му, то имаше голяма вероятност Сония също да бъде задържана. Пръстенът на Наки щеше да им попречи да разчетат съзнанието й, но тя не знаеше колко дълго би могла да издържи срещу някой, който твърдо възнамерява да изтръгне информацията от нея чрез мъчения.
Особено ако използваха Лоркин, за да я убедят.
Макар да не се бе случило нищо, което да не беше очаквал, Денил се почувства ядосан и унизен. Надяваше се да не си проличи. Беше положил всички усилия, за да остане спокоен и учтив по време на кратката си визита в двореца, но нямаше как да разбере дали е успял да прикрие истинските си чувства — или престореното му спокойствие бе прието като знак, че са успели да го раздразнят.
Решението да прекрати търсенето на Лоркин, което го бе низвергнало в очите на сачаканския елит, сега му пречеше да защити младия магьосник. Той забеляза доста подигравателни усмивки по лицата на онези, които бяха станали свидетели на отказа да бъде допуснат до Лоркин.
„Ако бяхме продължили да го търсим, имаше голяма вероятност аз и ашаките, които ми помагаха, да бъдем убити. И когато Лоркин се върнеше в Дома на Гилидята, нямаше да има кой да му помогне“.
Но това не беше съвсем така. Гилдията щеше да изпрати посланик, който да го замести. Човек, чиято репутация нямаше да бъде опетнена от страхливостта му. Който може би щеше да е по-полезен на Лоркин.
„Не. Ако Изменниците бяха принудени да убият магьосник от Гилдията, Лоркин може би изобщо нямаше да се върне в Дома на Гилдията. Може би дори нямаше да бъде допуснат в Сачака от страх, че иска да отмъсти за смъртта ми“.
И въпреки това… Денил смяташе мисълта, че някой ще търси отмъщение за смъртта му, за абсурдна и невероятна.
Откъм входа на сградата се разнесе слабо потупване на боси крака. Денил спря да крачи из господарската стая и се обърна към звука. Робът-портиер, Тав, се появи откъм коридора и се хвърли по лице на пода с обичайния си драматичен маниер — навик, който Денил беше забелязал още преди няколко седмици.
— Посланикът на Елийн се завърна — рече Тав.
Денил кимна и махна с ръка в знак, че робът може да се изправи и да се заеме с обичайните си занимания.
До ушите му достигна звукът от затваряща се врата, последваха бързи стъпки. Когато се появи на прага, Тайенд му се усмихна леко и поклати глава.
— Нямах късмет — каза той.
Денил изпусна дъха си, който бе задържал досега.
— Ами благодаря поне, че опита.
Тайенд въздъхна.
— Все още е рано — каза той. — Ако проявим упорство, може и да се пречупи. Казах му, че едва ли ще убедиш Лоркин в каквото и да било, ако не получиш възможност да разговаряш с него.
Денил се намръщи.
— Дали е удачно това? Може да е опасно да намекваме, че има вероятност да размисли.
— Не и ако аз го кажа. Освен това само посочвах недостатъците в логиката му.
— Убеден съм, че той е изпаднал във възторг от това, че посочваш недостатъците му пред всички.
— О, там нямаше никой друг — освен това на него като че ли му хареса.
Денил усети как сърцето му се свива още повече.
— Получил си частна аудиенция?
— Хайде, стига. Не завиждай. — Елийнецът се усмихна и махна с ръка. — Да пийнем малко вино и да похапнем нещо, става ли? — Той се обърна, махна на един роб и започна да му дава подробни инструкции.
Денил седна на един от столовете. Тайенд може и да не бе успял да се види с Лоркин, но кралят го беше приел насаме. „Може би защото Тайенд е посланик, който говори от името на краля и страната си, докато аз съм само изразител на мнението на Гилдията“.