Тайната на Ескалибур

— От къде знаете какво прави? — попита Чейс.

Леко подсмихване.

— Имаме си надежден източник в организацията на Васюкович. Знаем с какво се занимава. Но неговият генератор… той не работи. Все още. Изследванията ни откриха, че създаването на магнитните полета, необходими за канализирането на земната енергия, изисква ужасно много енергия — повече, отколкото генераторът е успял да произведе.

— С други думи — рече язвително Нина, — създаването му е безсмислено.

— Теорията е солидна — настоя Мичъл. — Но за да се прескочи тази бариера, ние се нуждаем от свръхпроводим материал на фокалната точка — нещо, което може да осигури стопроцентова ефективност на преноса на енергия. При конвенционалните технологии могат да се създадат супер проводници посредством охлаждането им до абсолютната нула с течен азот или хелий. Но за да се направи това в генератор за геоенергия, ние се нуждаем от мощен непрекъснат приток на охладител — толкова мощен, че ще ни трябва цял химически завод там на място, който да го произвежда. Това просто не е практично. Затова се нуждаем от свръхпроводник без охладител. И точно тук се появява Екскалибур.

Нина повдигна невярващо вежди.

— Да не би да казвате, че Екскалибур е направен от свръхпроводник?

— Точно така. Точно това е казал и Руст — на Васюкович. Теорията на вашия приятел е, че Мерлин е изковал Екскалибур от сплав с високотемпературни свръхпроводими свойства.

— О, я стига! — възмути се Нина. — През шести век?

— Да сте чували за дамаска стомана? — попита Мичъл, очевидно подготвен за възражения. — Това е свръхтвърда форма на стомана. Здравината й се дължи на свързващите въглеродни нанотръбички в метала. Дори сега ни е трудно да я произведем — но през 500 година пр.н.е. в Китай и Индия от нея са изковавали невероятно остри саби. Може би е било истинска случайност, че технологията е била открита… но тя е била открита! Дали случайно или гениално, но изковавайки мечовете на крал Артур, Мерлин създал нещо още по-невероятно. Той наистина е бил магьосник — но не като белобрадия Гандалф от филма…

— Чакай малко, мечове ли каза? Множествено число? — намеси се Чейс.

Мичъл кимна.

— Първият меч на Артур, Калибърн, е бил направен от същия метал, но не е бил толкова ефективен. Приемете го като Мерлиновия прототип за Екскалибур. Но Артур е имал оръжие, което е действало като естествен канал за земна енергия — и според легендата, той се възползвал от него. Нищо не можело да устои на Екскалибур, когато Артур го размахвал. Мечът дори светел в битка.

Нина си спомни какво й беше казал Руст в хотела.

— Бернд ми каза, че Екскалибур греел със светлината на трийсет факли и от него излизали пламъци.

— Това ще да е било едно страхотно психологическо оръжие — каза Мичъл. — Представете си как кралят на Британия ви напада с този пламтящ меч, посичайки всичко по пътя си? За шести век той сигурно е бил еквивалентът на ударния самолет АС-130 „Спектър“ или вакуумната супер бомба. Зърнеш ли го, че се приближава, последното нещо, което ти минава през главата, е да се биеш. Просто ти се иска да побегнеш надалеч, точно като смелия сър Робин10.