Джентълмен Джоул и Червената кралица

Което означаваше, че и нейните умения в тази област са поръждясали, само дето така и не бе имала възможност да развие въпросните умения. Беше на трийсет и три, командир в Бетанския астрономически корпус и в ситуация напълно лишена от предпоставки за романтика, когато Арал си беше паднал по нея… ха, беше паднал върху нея — устните ѝ се извиха при спомена за изключително точния израз, който Оливър беше използвал, и челото ѝ се изглади, — и след това животът ѝ се бе променил драматично.

Замисли се за споделеното от Оливър — за истинската причина да я доведе тук, а не за претекста с „Плас-Дан“. Едва сега със закъснение си даваше сметка, че Джоул се опитва да свикне с мисълта за един вид технологично помятане, без да разполага с думи и дори с ясна идея за случилото се. Нямаше представа как да се справи с това. Щеше ли да помогне, ако тя му предложеше да даде име на изгубената зигота? Или заедно да изгорят кичурчета коса, както правеха бараярците, за да почетат своите покойници? Или това би било твърде брутално от нейна страна? Обидно? Или просто непонятно? Не, не би било непонятно — ясно бе чула объркването и болката в гласа му. Може би да го изслуша търпеливо и с разбиране щеше да се окаже достатъчно. Да бъде единственият приятел, с когото Оливър може да разговаря. „Мамка му, исках да ти направя подарък, да те зарадвам, а не… това.“

Офицерската столова в базата беше разделена на две части, добре организирана кафетерия на долния етаж за хората, които бързаха, и по-уютна трапезария горе с големи прозорци с изглед към космодрума. Храната се приготвяше на едно и също място, но в трапезарията я поднасяха сервитьори и посудата беше по-изискана. Двамата с Арал често бяха обядвали тук заедно с военния персонал, когато колониални проблеми ги водеха в базата, обикновено в някоя от малките частни стаички в двата края на централното помещение. Днес Оливър я поведе към маса край прозорците. Хората се обръщаха след тях. Персоналът моментално се разтича, което можеше да се очаква. За щастие, сервитьорът им беше от опитните и не плетеше крака от ужас при вида на адмирала и вицекралицата.