Червения рицар

Червения рицар замахна, звярът рязко отдръпна глава от върха на меча, единственото му крило се разтвори, заблъска хората отдолу като съдрано знаме на Дивото… и замря, раздрано от дузина стрели. Страшилището падна върху трупа на Хюго, но рицарите дълго не спряха да го мушкат. Йеханес отсече главата, Том Лошия — единия му крак при хълбока, а двама оръженосци — другия, при коляното. Дръзката забиваше дългия си меч във всяка става отново и отново, а стрелците не спираха да пускат стрели в неподвижния труп. Всички бяха покрити с кръв — гъста зеленикавокафява кръв, подобна на слуз от вътрешностите на посечено животно, гореща на допир и толкова корозивна, че би повредила и най-здравата броня, ако не я почистеха незабавно.

— Майкъл? — обади се капитанът. Имаше чувството, че са му откъснали главата. Младежът се опита да свали шлема си, не успя и повърна в него. По копието и меча му имаше кръв.

Гелфред зареди арбалета си още веднъж, вперил поглед в мъртвото чудовище. Хората се прегръщаха, смееха се, плачеха, повръщаха или падаха на колене да се молят, а други просто го гледаха безизразно. Змеят изглеждаше някак по-малък. Капитанът със залитане се отдръпна от него, но се овладя и умствено, и физически. Дрехата под бронята му беше подгизнала. Топлината от битката внезапно го напусна, стана му студено. Когато се наведе да вземе камата си, му се зави свят и болката във врата стана толкова силна, че за миг се зачуди дали няма да припадне.

Появи се Йеханес, който изглеждаше… стар.

— Шестима загинали. Уилиам Сладкия ви вика, гърбът му е строшен.

Капитанът измина няколкото метра до мястото, където Уилиам Сладкия, възрастен оръженосец с очукана броня и смачкан нагръдник, лежеше смазан от опашката и задните крака на змея. Кой знае как бе още жив.

— Утрепахме ли го? — със силен акцент изрече той. — Смели ли бяхме? А?

Капитанът коленичи в калта до главата на умиращия.

— Много смели, Уилиам.

— Слава на Бога — рече Уилиам Сладкия. — Боли ме. Довърши ме, а? Капитане?

Капитанът се наведе да го целуне по челото, като в същия миг заби камата си в окото му и държа главата му, докато отмине и последният гърч. После внимателно я положи в калта.

Трябваше му време, за да се изправи на крака. Йеханес се взираше в тялото на Хюго, затиснато под муцуната на звяра. Поклати глава, извърна се и погледна капитана в очите.

— Ама го убихме.

Приведен над отсечената глава, Гелфред напяваше монотонно. Изведнъж проблесна ярка светлина и когато ги погледна, на лицето му бе изписано отвращение. Той се изплю.

— Не е този.

Йеханес също се изплю.

— Дявол го взел, и друг ли има?