Червения рицар

Докато я целуваше, кралицата се разсмя.

— Много ми харесва, когато правиш така — каза тя. — Дължиш ми риза. Копринена.

Дългите ѝ пръсти измъкнаха ножа от ръката му, а тя отстъпи назад, сряза бельото си при раменете и когато то падна на пода, заби ножа в масата така, че той заседна.

Кралят свали ризата и панталоните си с повечко усилия и чувствително по-малко елегантност и тя му се присмя. После двамата бяха заедно.

Щом свършиха, Дезидерата легна на гърдите му. Някои от косъмчетата бяха сиви и пръстите ѝ се заиграха с тях.

— Стар съм — каза той, а тя се намести върху него.

— Не чак толкова.

— Дължа ти повече от една копринена риза.

— Нима? — попита тя и се надигна над него. — Не мисли за бельото, скъпи. Мери ще смени презрамките за един час.

— Не говорех буквално. Дължа ти живота си. Дължа ти… все още нестихналия си интерес към този безкраен ад, наречен царуване.

Той изръмжа, а тя погледна надолу.

— Безкраен ад ли? Но на теб ти харесва. Обичаш го.

Кралят я придърпа към себе си и скри лице в косите ѝ.

— Не колкото обичам теб.

— Какво има? — попита тя, докато си играеше с брадата му. — Тормози ли те нещо?

Той въздъхна.

— Един от любимите ми подчинени днес напусна. Ранълд Лохлан. Отиде си, защото трябва да стане богат, за да се ожени за твоята лейди Алмспенд.

Тя се усмихна.

— Той е достоен мъж и или ще го докаже, или ще умре, докато се опитва.

Кралят отново въздъхна.

— Да, но за бога, жено, изкушавах се да му дам торба злато и титла, за да го задържа при себе си.

— И щеше да го лишиш от възможността да постигне това сам.

Той повдигна рамене и отвърна:

— Хубаво е, че един от нас е идеалист.

— Ако си в щедро настроение — каза тя, — може ли да ми организираш турнир?

Кралят беше силен, с мускули на борец и бързо се изправи, въпреки тежестта и върху гърдите си.

— Турнир. За бога, лейди, това ли се опитвахте да постигнете?

Тя му се ухили.

— Толкова очевидно ли беше?

Той поклати глава.

— Би трябвало много да се изплаша, ако в хубавата ти главица се загнезди идея, която не ми допада. Да, разбира се, че може да ти организирам турнир. Само дето винаги печели не който трябва, градът се превръща в лудница, замъкът — в кочина, ти, мила моя, се вълнуваш твърде много, а аз трябва да арестувам мъже, чието единствено провинение е, че са прекалили с пиенето. И всичко това заради твоите капризи!

Той се разсмя, тя също. Дезидерата отметна глава назад и видя желанието в очите му.

— Да! — каза тя. — Заради моите капризи.

Той продължи да се смее с нея, а после се намръщи.

— Освен това от север се носят слухове — каза кралят.

— Слухове ли?

Тя отлично знаеше какви са — на север бушуваше война, а от Дивото нахлуваха нашественици. Нейна работа беше да го знае.