Червения рицар

— Да, сер Джон.

Момчето не срещна погледа му. Нямаше да му е лесно да влачи доспехите из Долния град.

Сер Джон свали бронираните ръкавици и тръгна през двора към караулната стаичка. Там чакаха двама мъже — заможни, с вълнени палта и хубави панталони, единият облечен в сиво (цветът на местната вълна), а другият — в тъмночервено.

— Джентълмени — кимна той. — Простете, че съм с доспехи.

Мъжът с червеното палто излезе напред.

— Сер Джон? Аз съм Уил Флодън, а това е братовчед ми Джон. Фермите ни са на пътя за Лисен Карак.

Сер Джон се успокои — не бяха дошли да му се оплакват от някой от войниците в гарнизона.

— Слушам ви — бодро каза той.

— Убих ърк, м’лорд — каза онзи, когото наричаха Джон. Гласът му трепереше. Сер Джон беше пътувал доста и добре познаваше и хората, и Дивото.

— О, нима? — изрече той, като инстинктивно се усъмни в чутото.

— Да — отвърна селянинът с отбранителен тон и погледна към братовчед си за подкрепа. — Трима бя’а, мина’аха през нивата ми. — Той обгърна тялото си с ръце. — Единият са юрна към мене, аз хукнах към къщата, награбих секирата и я метнах по него. И те избягаха.

Сер Джон седна твърде рязко — възрастта и бронята не бяха добра комбинация — а Уил Флодън въздъхна.

— Просто му я покажи.

Изглеждаше нетърпелив — фермер, който иска да се върне в земите си.

Още преди да развържат връвта, която стягаше гърлото на торбата, сер Джон знаеше какво ще види в нея, но развързването и обръщането им отне доста време. Онова в торбата се беше залепило за грубото платно.

Докато двамата се пипкаха, той можеше да се самозалъгва, че човекът греши. Беше убил животно, глиган със странна глава или нещо подобно. Преди двадесет години обаче сер Джон и хилядите мъже зад гърба му бяха удържали атаката на десет хиляди ърка и той ги помнеше твърде добре.

— Боже Господи. Йесу и Пресвета Дево, не ни изоставяйте — отрони старецът.

Наистина беше ърк, а отсечена от гъвкавото тяло, хубавата му глава сякаш изглеждаше по-малка и по-зловеща.

— Къде точно стана това? — настоя той, обръщайки гръб на Том Гъзоблизеца, от когото в беда нямаше никаква полза. — Кларксън! Бийте тревога и ми докарайте кмета!