Сняг през април
- Автор: Пилчер Розамунда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 978–954–398–311–7
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сняг през април». Краткое содержание книги:
Красивата Керълайн се отправя на рисковано пътуване към Шотландия, за да открие своя по-голям брат, когото не е виждала от години. Тя се надява бързо да се справи с тази задача и да се завърне навреме в Лондон за собствената си сватба. Но капризното шотландско време се оказва сериозно препятствие за младата шофьорка и малкият й автомобил се озовава в дълбока пряспа.
Спасителят на Керълайн е млад мъж, който изживява семейна трагедия. И двамата герои са на път да сторят големи грешки с живота си, но дали пък няма да успеят заедно да спасят себе си!
– Не, разбира се, че не – каза тя с достойнство. – Взехме я назаем.
– Разбирам. Заета или открадната, все едно. Предлагам да отидем и да видим какво може да се направи с нея.
– Добре – каза Купър, нахлупи отново старата си капа на главата с голямата си червена ръка и се насочи към вратата
– Ако вземете Ленд Роувъра, аз ще отида да намеря буксирно въже и може би младият Джорди ще ми даде едно рамо, та да видим дали ще можем да я изкараме с трактора.
След като той излезе, Оливър погледна към Керълайн.
– Идвате ли?
– Да.
– Ще ви трябват ботуши.
– Но аз нямам.
– Тук има някакви...
Тя го последва в едно старо перално помещение, използвано понастоящем като склад за дъждобрани, гумени ботуши, кучешки кошници, един– два ръждясали велосипеда и чисто нова перална машина. След известно ровене Оливър извади една черна мушама и чифт гумени ботуши, които повече или по-малко й ставаха. Керълайн ги нахлузи и извади косата си от яката, а после, вече подходящо екипирана, го последва в искрящата утрин.
– Зимен сняг, пролетно слънце – отбеляза Оливър със задоволство, докато си проправяха път през девствено чистия сняг към затворената врата на гаража.
– Ще се задържи ли снегът?
– Вероятно не. Макар че ще отнеме известно време, за да се стопи. Снощи паднаха около двадесет сантиметра.
– А в Лондон е пролет.
– Така каза и брат ви.
Той хвана резето и отвори широката двойна врата на гаража Вътре имаше две коли, малко спортно зелено купе и Ленд Роувър
– Ще вземем Ленд Роувъра – каза той. – С него няма да заседнем.
Керълайн се качи в джипа. Излязоха от гаража на заден ход, завиха около къщата и тръгнаха надолу по алеята, като внимателно следваха тъмните коловози, оставени от трактора на господин Купър. Сутринта беше съвсем тиха, всички звуци потъваха в снега и все пак имаше живот... ето тук, под дърветата имаше коловози и звездички, оставени от стъпчиците на случайни птици. Високо отгоре клоните на буковете се срещаха в извисяваща се арка – преплетен като дантела силует на фона на светлосинкавото, ярко утринно небе.
Излязоха от вратата на гаража и тръгнаха по пътя в ослепяващата слънчева светлина. Оливър спря Ленд Роувъра на банкета и двамата излязоха от него. Керълайн видя изгърбения мост, който бе станал причина за техния крах, и печалния силует на колата на Кейлъб, цялата зарита в сняг, килната накриво в канавката. Мястото около нея бе нашарено от следите на големите ботуши на господин Купър. Изглеждаше мъртва, мумифицирана, сякаш никога нямаше да помръдне отново. Керълайн се почувства ужасно виновна.
Оливър отвори вратата и внимателно се пъхна на шофьорската седалка, като остави единия си дълъг крак навън. Завъртя Ключа, който Керълайн най-безотговорно бе оставила на стартера, и от двигателя се чу един агонизиращ звук, придружен от силна миризма на изгоряло. Без да каже и дума, той излезе от колата и затръшна вратата й.
– Безнадеждно – чу го тя да мърмори и се почувства не само виновна, но и глупава.
– Не знаех нищо за никакъв антифриз – каза тя в някакъв слаб опит да се защити. – Казах ви, че колата не е моя.
Той не й отговори с нищо, но обиколи колата, изрита снега от задните гуми, после приклекна на заснежения път, за да Миди дали задният мост не се е заклинил в ръба на канавката.
Това й се стори много депресиращо и изведнъж й се доплака. Всичко бе тръгнало накриво. Двамата с Джоди бяха заседнали тук, при този лишен от всякакво съчувствие мъж. Колата на Кейлъб не ставаше за нищо, нямаше телефон, по който да се свържат със Стреткори, и пътищата бяха блокирани. Тя преглътна сълзите си, обърна се да огледа пътя, който се извиваше напред и нагоре по билото на един малък хълм. Снегът лежеше в дебела покривка между студените каменни диги, духаше вятър, бледо подобие на снощната виелица, и вдигаше пухкави облаци сняг, подобни на дим, от полето и ги навяваше по преспите, които вече се бяха натрупали като блестящи скулптури по ъглите на дигите. Някъде в тихото утро от небето се спусна един дъждосвирец, пеещ звучна, дълга песен. После въздухът отново замлъкна.
Стъпките на Оливър изскърцаха по снега зад нея. Тя се обърна да го погледне, с ръце дълбоко напъхани в джобовете на взетата назаем мушама.
– Безнадеждна работа. Няма да проработи – каза той.
Керълайн се ужаси.
– Но не може ли да се поправи?
– О, да. Купър ще я издърпа с трактора и ще я закара до сервиза. Там има добър майстор. Минито ще бъде готово утро или може би вдругиден. – Нещо в лицето й го накара да добави, в опит да повдигне духа й: – Нали разбирате, че дори и да имахте кола, нямаше да сте в състояние да стигнете до Стреткори. Пътищата са непроходими.