Сняг през април
- Автор: Пилчер Розамунда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 978–954–398–311–7
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сняг през април». Краткое содержание книги:
Красивата Керълайн се отправя на рисковано пътуване към Шотландия, за да открие своя по-голям брат, когото не е виждала от години. Тя се надява бързо да се справи с тази задача и да се завърне навреме в Лондон за собствената си сватба. Но капризното шотландско време се оказва сериозно препятствие за младата шофьорка и малкият й автомобил се озовава в дълбока пряспа.
Спасителят на Керълайн е млад мъж, който изживява семейна трагедия. И двамата герои са на път да сторят големи грешки с живота си, но дали пък няма да успеят заедно да спасят себе си!
Тракторът, който бе чула, идваше по алеята. Тя видя как той се появи иззад огромната туфа рододендрони, зави внимателно около периметъра на моравата и се скри от погледа й някъде зад къщата.
Беше твърде студено, за да се излиза навън. Тя се дръпна назад в спалнята и затвори прозореца. Помисли си за Джоди и отиде да отвори вратата, която водеше в неговата стая. Вътре беше тихо и тъмно, само дишането му нарушаваше тишината. Той все още спеше дълбоко. Тя затвори вратата и потърси дрехите си. Но видя само пуловера и дадения назаем халат.
Облече ги, излезе боса от спалнята и тръгна по коридора с надеждата да намери някой, който да й помогне.
Тогава си даде сметка, че къщата наистина е огромна. Коридорът я отведе до стълбище с голяма площадка, застлана с килими, с голям орехов скрин, столове и маса, на която някой бе поставил купчина чисти, току-що изгладени ризи. Чуваха никакви далечни гласове. Слезе долу и следвайки звука, се озона на вратата на стая, която по всяка вероятност бе кухнята. Сложи ръце върху нея, побутна и я отвори. Двамата, които стояха вътре, веднага спряха разговора си и се обърнаха да видят кой е.
Оливър Киърни, облечен в светлобежов пуловер, седеше на кухненската маса с чаша чай в ръка. Явно разговаряше с жената, която стоеше права и белеше картофи до кухненската мивка. Тя бе на средна възраст, с посивяла коса, със запретнат ръкави и пъстроцветна престилка, завързана на фльонга отзад на кръста й. Кухнята беше топла и ухаеше на хляб, който се пече в момента. Керълайн се почувства като натрапница.
– Извинете – пророни тя.
Оливър, който за миг застина неподвижно от изненадата, остави чашата си и стана на крака.
– Няма за какво да се извинявате. Мислех, че ще спите до обед.
– Джоди все още спи.
– Това е госпожа Купър. Госпожо Купър, това е Керълайн Клайбърн. Тъкмо разказвах на госпожа Купър какво ви се е случило.
– Беше ужасна нощ, безсъмнено. И телефонните линии си прекъснати – каза госпожа Купър.
Керълайн погледна към Оливър.
– Имате предвид, че все още не можем да се свържем с никого?
– Не. И още известно време няма да можем. Елате и пийнете чаша чай. Хапнете нещо за закуска. Какво предпочитате? Бекон с яйца?
Но Керълайн не искаше нищо.
– Малко чай би било чудесно.
Оливър придърпа един стол за нея и тя се настани на излъсканата маса.
– Май сме затрупани от сняг? – каза тя.
– Отчасти. Пътят за Стреткори е затворен, но можем да отидем до Рилкърк.
Сърцето на Керълайн се сви.
– А... колата? – Страхуваше се да довърши въпроса.
– Купър отиде дотам с трактора да провери какво е положението.
– Червеният трактор ли?
– Да.
– О! Видях го, като се връщаше по пътя.
В такъв случай ще бъде тук всеки момент и ще ни каже какво става.
Той намери чаша и чинийка и наля чай на Керълайн от кафявия чайник, който стоеше на голямата чугунена печка и радостно подсвиркваше. Чаят беше много силен и много горещ; тя го изпи с благодарност, после каза:
– Не мога да намеря дрехите си.
– Заради мен – каза госпожа Купър. – Аз ги сложих да се изсушат в сушилника. Вече трябва да са готови. Но ми се струва – поклати глава тя, – че сигурно сте подгизнали до кости.
– Да, така беше – каза Оливър. – Приличаха на удавени плъхове.
След като Керълайн се преоблече, слезе отново долу. Към групата вече се бе присъединил господин Купър с новини за потъналата кола. Той беше типичен представител на шотландската провинция, с толкова силен акцент, че тя трудно разбираше какво казва.
– О, ами да, намерихме я заровена дълбоко в канавката, но и двигателя няма и капка живот.
– Защо?
– Няма да се изненадам, ако е напълно замръзнал.
Оливър погледна към Керълайн.
– Нямахте ли антифриз?
Керълайн погледна безизразно.
– Антифриз – повтори той. – Тази дума не ви ли говори нещо?
Тя поклати глава и той се обърна отново към Купър.
– Прав си. Напълно е замръзнал.
– Трябва ли да имам антифриз?
– Ами, не е лоша идея.
– Не знаех. Разбирате ли, колата не е моя.
– Може би сте я откраднали?
Госпожа Купър издаде лек звук на неодобрение – просто сви устни и си пое малко по-шумно дъх между тях. Керълайн не можеше да определи дали неодобрението й е насочено срещу Оливър или срещу нея.