Възходът на номер Девет

Върху лицето на Елла се изписва решителност. Изглежда, сякаш ще се опита да порасне с няколко години, но нищо не се случва. След секунди тя свива рамене.

— Май да.

Крейтън се обръща към Осем:

— По-късно ще ти обясня, но след вашия кораб от Лориен излетя още един. На него бяхме двамата с Елла. Тя беше бебе.

— Това ли е всичко, или има и номер Трийсет и втори, за когото трябва да знам? — пита Осем и възвръща нормалната си височина.

Гласът му е дрезгав, но приятен. Едва сега забелязвам, че очите му са с невероятен тъмнозелен цвят. Изражението на Марина показва, че и тя го е забелязала. Тя нервно затъква косата си зад ушите, а аз не мога да сподавя усмивката си.

— Елла е последната — отвръща Крейтън. — Това е Шест, а това е Марина, номер Седем. Очевидно си в състояние бързо да променяш формата си. Има ли нещо друго, което трябва да знаем?

В отговор Осем се превръща в двуглав жираф и този път се извисява на шест метра над нас. Опитвам да потисна усмивката си.

— Наистина имам този завет — отговаря лявата глава.

Главата отдясно се навежда над водата, отпива глътка, поглежда към нас и едва тогава добавя:

— Както и много други.

— О, така ли? И какви по-точно? — пита Марина.

Осем се превръща отново в момче и се понася с подскоци по повърхността на езерото, сякаш е от твърд лед. После прави обратен завой и спринтира към нас, като преди да спре, се плъзга, изпращайки вълна от вода към Марина.

Но Марина няма намерение да се остави на новото момче. Без колебание тя вдига ръце, спира водата насред пътя ѝ и я изпраща обратно към Осем, като използва телекинезата си. От своя страна той изхвърля водата нагоре подобно на гейзер. За да не остана по-назад, и аз се включвам в играта им, поемам контрол над вятъра и го използвам, за да избутам гейзера през езерото, докато около Осем се образува една движеща се водна стена, която го обгръща от три страни.

— Какво друго можеш? — викам аз с предизвикателство в гласа.

Осем изчезва от мястото, където го бях хванала във воден капан, и се появява върху назъбените скали над езерото. Отново изчезва и се материализира на сантиметри от носа ми.

Неочакваната му близост е толкова шокираща, че инстинктивно забивам юмрук в ребрата му. Той се олюлява и сумти.

— Шест! Какво правиш? — изкрещява Марина.

— Извинявай — казвам аз. — Беше по рефлекс.

— Заслужих си го — отвръща той, като пренебрегва загрижеността на Марина.

— Значи, можеш да се телепортираш? Жестоко! — коментира Марина.

— Обичам да го правя — заявява той и изненадващо се появява до нея, като опира небрежно ръка на рамото ѝ.

Марина се киска и маха ръката му. Кискане? Тя да не си прави майтап?

Осем се усмихва, изчезва и се появява отново върху раменете на Крейтън с клатушкащи се крака и размахал ръце, за да запази равновесие.

— Макар че понякога избирам тъпи места да се приземя.

Малко неочаквано се сдобиваме с шут. Впечатлена съм от неговата закачливост, но не мога да преценя това характерно качество ли е, или само склонност. Решавам да го приема за нещо положително. Направо си представям раздразнението и объркването върху лицата на могадорианците секунди преди това дете да ги превърне в пепел. Крейтън се навежда напред и сякаш са репетирали предварително този номер, Осем се приземява с лекота на земята. После пляска с ръце, очевидно доволен от себе си.