Крахът на титаните [bg]

— Защо, за Бога? — попита Фиц.

— Проведохме проучване сред председателите и агентите на местните клонове на партията — отговори Джоунс и Бонар кимна. — Резултатът е две към едно в полза на предложението.

— Консерваторите? — недоумяваше Фиц.

— Да, милорд.

— Защо?

— Законът ще даде право на глас само на жените над тридесет години, които притежават имот или са съпруги на притежатели на имот. Изключват се повечето работнички, защото общо взето са по-млади. А всички онези ужасни интелектуалки са неомъжени жени, които живеят в чужди домове.

Фиц беше удивен. Винаги беше смятал това за принципен въпрос. Но принципите не важаха за издигнали се бизнесмени като Джоунс. Фиц не се беше замислял за последиците от избирателния закон.

— Все още не разбирам…

— Повечето от новите гласоподаватели ще бъдат зрели жени от средната класа, майки. — Джоунс просташки почука носа си отстрани. — Лорд Фицхърбърт, това е най-консервативната група хора в страната. Законът ще донесе на нашата партия шест милиона нови гласа.

— Значи ще подкрепите правото на глас на жените?

— Длъжни сме да го подкрепим! Имаме нужда от тези жени с консервативни убеждения. На следващите избори ще има три милиона нови гласоподаватели, мъже от работническата класа. Повечето от тях ще са излезли току-що от армията и няма да са на наша страна. Обаче новите ни жени ще са повече от тях.

— А принципът, човече? — възнегодува Фиц, макар да усещаше, че това е загубена битка.

— Какъв принцип? Това е практическа политика — Джоунс снизходително се усмихна на разгневения Фиц. — От друга страна, ако позволите да го кажа, милорд, Вие винаги сте били идеалист.

— Всички сме идеалисти — намеси се помирително като добър домакин лорд Силвърман. — Затова сме в политиката. Хората без идеали не ги е грижа. Но трябва да се изправим пред реалностите на изборите и на общественото мнение.

Фиц не искаше да го вземат за непрактичен мечтател, затова бързо отговори:

— Трябва, разбира се. Въпреки това въпросът за мястото на жената докосва сърцевината на семейния живот, нещо, което смятах за скъпо на консерваторите.

Бонар Лоу рече:

— Въпросът още е открит. Депутатите имат правото на свободен избор. Ще следват собствената си съвест.

Фиц кимна отстъпчиво и Силвърман подхвана разговор за метежната френска армия.

През остатъка от вечерята Фиц не говори. Стори му се злокобно, че законопроектът се радва на подкрепата и на Етел Лекуит, и на Пърсивал Джоунс. Съществуваше опасната вероятност да се приеме. Фиц беше на мнение, че консерваторите трябва да бранят традиционните ценности, а не да се влияят от краткосрочни доводи като печелене на гласове. Ала видя ясно, че Бонар Лоу не мисли така, а нямаше желание да се показва като човек, който не върви в крачка. В резултат се засрами от чувството, че не е бил напълно откровен — нещо, което ненавиждаше.