Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Опасявам се, че не съм съгласна — ледено заяви Мод. — Няма да чакам да навърша тридесет години, за да ме приемат за човек.
— Да не би вие двете да сте се скарали?
— Съгласихме се всяка да поеме по свой път.
Фиц виждаше, че Мод е гневна. За да поуспокои атмосферата, той се обърна към лейди Хърмия.
— Ако британският парламент даде на жените право на глас, за кого ще гласуваш ти?
— Не съм убедена, че изобщо ще гласувам — отговори леля Хърм. — Не е ли малко вулгарно?
Мод видимо се подразни, докато Фиц се подсмихна.
— Ако дамите от добрите семейства разсъждават така, единствените гласоподаватели ще са от работническата класа и те ще вкарат в парламента социалисти — рече той.
— Божичко. Може би тогава ще е по-добре да гласувам.
— Би ли подкрепила Лойд Джордж?
— Един уелски адвокат? Определено не.
— Може би Бонар Лоу, водача на консерваторите.
— Предполагам.
— Обаче той е канадец.
— Мили Боже.
— Това е проблемът с империята. Отрепки от целия свят си въобразяват, че са част от нея.
Бавачката доведе Бой. Той вече беше на две годинки и половина, бузесто детенце с гъстите светли коси на майка си. Изтича При Беа и тя го взе в скута си.
— Ядох овесена каша и бавачката изпусна захарта! — съобщи той и се засмя. Това беше събитието на деня в детската стая „Беа е прекрасна с детето“, рече си Фиц. Чертите й омекваха и тя ставаше любвеобилна, галеше го и го целуваше. След минутка Бой се изсули от скута й и изтича при баща си.
— Как е моят малък войник? — попита Фиц. — Ще порасне и стреля по германците?
— Бум! Бум! — отговори Бой.
Фиц забеляза, че нослето му тече.
— Простудил ли се е, Джоунс? — остро запита той.
Бавачката се изплаши. Беше младо момиче от Абъроуен, но професионално подготвено.
— Не, милорд. Сигурна съм. Та сега е юни!
— Има и летни простуди.
— Цял ден е съвсем добре. Просто нослето му е протекло.
— Сигурно е така. — Фиц извади ленена кърпичка от вътрешния си джоб и избърса носа на детето. — Играл ли е с децата на простолюдието?
— Не, господине, ни най-малко.
— Ами в парка?
— Там, където ние ходим, играят само деца от добри семейства. Много внимавам.
— Надявам се да е така. Това дете е наследник на титлата на рода Фицхърбърт, а може да стане и руски княз.
Фиц спусна детето на пода и то изтича при бавачката.
Граут се върна в салона с писмо на сребърен поднос.
— Телеграма, милорд. До княгинята.
Фиц махна на иконома да даде телеграмата на Беа. Тя се свъси притеснено — по време на война телеграмите тревожеха всички — и разкъса плика. Погледна листа и извика ужасено.
Фиц подскокна.
— Какво има?
— Брат ми!
— Жив ли е?
— Да. Ранен е. — Тя заплака. — Ампутирали са ръката му, но се възстановява. О, горкичкият Андрей.
Фиц взе телеграмата и я прочете. Единствената допълнителна информация беше, че князът е откаран в Буловнир, имението а Тамбовска губерния, югоизточно от Москва. Надяваше се Андрей наистина да се възстановява. Мнозина умираха от инфектирани рани, а ампутацията невинаги успяваше да спре разпространението на гангрената.
— Скъпа моя, наистина ужасно съжалявам — рече Фиц. Мод и леля Хърм стояха от двете страни на Беа и се мъчеха да я утешат.
Съобщава, че ще последва и писмо, но само Бог знае за колко време ще пристигне.
— Трябва да знам как е той! — хлипаше Беа.
— Ще помоля британския посланик да направи внимателна проверка — отговори Фиц. Дори и в епохата на демокрацията един граф имаше своите привилегии.
— Нека те качим в стаята ти, Беа — предложи Мод.
Беа кимна и се изправи.
— По-добре да тръгвам за вечерята у Силвърман. Бонар Лоу ще присъства — рече Фиц. Той се надяваше един ден да стане министър в правителство на Консервативната партия и приветстваше всяка възможност да си поприказва с нейния водач. — Но бала ще пропусна и ще се прибера право у дома.