Крахът на титаните [bg]

— По-лошо е от нищо. Този закон само претендира, че прави жените равни на мъжете.

Мод теоретизираше прекалено. Разбира се, по принцип беше неправилно да се дискриминират по-младите жени. Но точно сега това не беше важно. Ставаше дума за практическа политика. Етел каза:

— Виж, понякога реформата трябва да става стъпка по стъпка, правото на глас обхвана мъжете много бавно. Дори днес само около половината мъже имат право на глас…

Мод я прекъсна властно:

— Замисляла ли си се кои жени не са обхванати от законопроекта?

Мод имаше този недостатък — понякога проявяваше надменност. Етел се постара да не се обижда. Тя кротко отговори:

— Е, аз съм една от тези жени.

Мод не смекчи тона.

— Повечето от работничките във фабриките за боеприпаси — толкова важна част от войната — ще се окажат прекалено млади. Същото се отнася и до повечето медицински сестри, които рискуват живота си, докато се грижат за ранените войници във Франция. Вдовиците от войната няма да могат да гласуват въпреки страшната жертва, която са направили, ако се окаже, че живеят някъде под наем. Не виждаш ли, че целта на закона е да превърне жените в малцинство?

— Значи ти искаш кампания против закона?

— Разбира се!

— Това е лудост. — Етел се изненада и ядоса от това остро несъгласие със своята отдавнашна приятелка и колежка. — Съжалявам, обаче просто не виждам как можем да изискаме от депутатите да гласуват срещу нещо, за което сме се борили с десетилетия.

— Ние не правим това! — Мод се гневеше все повече. — Ние се борим за равенство, а това не е равенство. Ако се хванем на тази измама, ще останем встрани за още едно поколение!

— Не става дума за това, че ни мамят — раздразнително отвърна Етел. — Аз не се заблуждавам. Разбирам довода ти. Всъщност не е толкова трудно. Но преценката ти е неправилна.

— Нима? — сухо рече Мод и Етел внезапно забеляза приликата й с Фиц: братът и сестрата се придържаха към противоположни възгледи с еднакво упорство.

— Само си помисли за пропагандата на противниковата страна! Ще кажат „Ние си знаехме, че жените не са способни да решат. Затова те не могат да гласуват.“ За пореден път ще се подиграят с нас.

— Нашата пропаганда трябва да е по-добра от тяхната — безгрижно отговори Мод. — Просто трябва да обясним на всички много точно какво е положението.

Етел поклати глава.

— Грешиш. Тези неща са прекалено емоционални. От години се борим срещу правилото, че жените не могат да гласуват. Това е препятствието. Падне ли то, хората ще разглеждат бъдещите отстъпки само като подробности. Ще бъде сравнително лесно да получим сваляне на възрастовата граница и облекчаване на другите ограничения. Трябва да разбереш това.

— Не, не го разбирам — ледено рече Мод. Тя не обичаше да й казват, че трябва да разбере нещо. — Този закон е стъпка назад. Всеки, който го подкрепи, е предател.