Крахът на титаните [bg]

— Двама за, двама против и Лойд Джордж както обикновено иска да угоди на всички.

— Компромисът е, че ще се гласува свободно. — Това значеше, че правителството няма да нарежда на поддръжниците си как да гласуват.

— Следователно, каквото и да стане, няма да е по вина на правителството.

— Никой никога не е казвал, че Лойд Джордж не е хитър.

— Но той ви дава шанс.

— И само толкова. Имаме да водим кампания.

— Мисля, че ще забележиш промяна в отношението — оптимистично рече Бърни. — Правителството силно се стреми да вкара жените в производството на мястото на всички онези мъже които бяха изпратени във Франция, затова води енергична пропаганда колко добри са жените като шофьори на автобуси и работници във фабриките за боеприпаси. Така на хората им е по-трудно да кажат, че жените са по-долни.

— Надявам се да си прав — пламенно отвърна Етел.

Бяха женени от четири месеца и Етел не съжаляваше. Бърни беше умен, интересен и мил. Вярваха в едни и същи неща и работеха заедно за постигането им. На следващите общи избори Бърни навярно щеше да е кандидатът на Олдгейт от страна на Лейбъристката партия — когато и да се проведяха тези избори. Подобно на толкова много неща, и изборите трябваше да почакат до края на войната. Бърни щеше да е добър депутат, работлив и интелигентен. Етел обаче не знаеше дали лейбъристите могат да спечелят в Олдгейт. Настоящият депутат беше либерал, обаче от последните избори през 1910 година промените бяха големи. Дори и клаузата за избирателните права на жените да не се приемеше, останалите предложения на Съвещанието при председателя на камарата щяха да дадат право на глас на още много мъже от работническата класа.

Бърни беше добър човек, ала, за свой срам, Етел все още понякога мислеше с копнеж за Фиц, който не беше нито умен, нито интересен, нито мил, а и възгледите му бяха противоположни на нейните. Когато я връхлитаха подобни мисли, тя чувстваше, че не е по-добра от онези мъже, които въздишаха по танцьорките на кан-кан. Те се възбуждаха от чорапи, фусти и кюлоти с дантелки. Тя пък беше запленена от нежните ръце на Фиц, от сдържания му акцент и чистия му и леко парфюмиран мирис.

Но сега беше Ет Лекуит. Всички казваха „Ет и Бърни“ така, като казваха „кон и каруца“ или „хляб и мас“.

Тя обу обувчиците на Лойд, заведе го при бавачката и отиде в редакцията на Войнишка съпруга. Времето беше хубаво, а Етел беше изпълнена с надежди. „Ние можем да променим света“ — помисли тя. „Не е лесно, но е постижимо.“ Вестникът на Мод щеше да спечели поддръжка за законопроекта сред жените от работническата класа и щеше да се погрижи всички погледи да са приковани върху депутатите, по време на гласуването.