Крахът на титаните [bg]

Валтер се усмихна насила и предложи последната неотворена бутилка.

— Почерпете се, господин майор.

Офицерът не му обърна внимание и попита Гаврик:

— Какво си въобразявате, че правите?

Гаврик не се плашеше лесно.

— Войниците не са вечеряли днес, майоре, та не можех да ги накарам да откажат да пийнат.

— Трябваше да го арестувате!

— Не можем да го пленим, щом сме пили от ракията му — отговори Фьодор, който вече заваляше. — Няма да е честно! — довърши той и останалите шумно одобриха думите му.

— Ти си шпионин — каза майорът на Валтер — и трябва да ти пръсна главата.

Докосна пистолета в кобура на кръста си.

Войниците възнегодуваха. Майорът продължаваше да се гневи, но не каза нищо. Явно искаше да избегне сблъсъка с хората си.

— По-добре да ви оставя — рече Валтер на войниците. — Вашият майор е малко нещо неприветлив. Пък и точно зад нашата линия имаме един бордей, където едно хубаво русо момиче с големи цици се чувства самотно…

Всички се разсмяха и го поздравиха. Думите му не бяха лъжа — бордей имаше, обаче Валтер никога не ходеше там.

— Помнете — додаде той. — Ние няма да се бием, ако и вие не се биете!

Валтер излезе от окопа. Това беше най-опасният момент. Изправи се на крака, измина няколко крачки, обърна се, помаха и продължи напред. Русите бяха задоволили любопитството си и бяха изпили шнапса. Сега можеше просто да им хрумне да изпълнят дълга си и да застрелят врага. Валтер имаше чувството, че на гърба на шинела му е закачена мишена.

Вече се стъмваше. Скоро нямаше да могат да го виждат. Оставаха му само няколко метра до безопасността. Наложи се да впрегне цялата си воля, за да не побегне. Предполагаше, че това би ги накарало да стрелят. Стисна зъби и продължи да крачи отмерено сред неизбухналите снаряди.

Хвърли поглед назад. Вече не виждаше окопа. Значи и русите не виждаха него. Беше в безопасност.

Валтер задиша по-леко и продължи напред. Струваше си риска. Научи много. Въпреки че този участък от фронта не вееше бели знамена, русите бяха в лоша форма за сражение. Войниците видимо бяха недоволни и готови за бунт, а офицерите слабо владееха дисциплината. Старшината внимаваше да не ядосва хората. Майорът не се осмели да задържи Валтер. При такива настроения не беше възможно войниците да се сражават храбро.

Валтер видя немската позиция. Извика името си и предварително уговорената парола. Спусна се в окопа. Един лейтенант му отдаде чест.

— Успешно ли мина излизането Ви, господине?

— Да, благодаря. Наистина много успешно — отговори Валтер.