Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Защо?
— Защото никой не искал да я купи.
— За щастие на стареца.
— Не. Не било за щастие. Татко казва, че това го измъчвало; той се казвал Суидин.
— Ах, че забавно име!
— Слушайте, ние не се приближаваме. А се отдалечаваме. Тази река тече.
— Чудесно! — извика Монт, като потопи разсеяно веслата. — Приятно е да срещнеш остроумна девойка.
— Но по-приятно е да срещнеш умен младеж.
Младият Монт вдигна ръка да подръпне косата си.
— Внимавайте! — извика Фльор. — Веслото!
— Нищо му няма! Здраво е — няма да се пречупи!
— Имате ли намерение да гребете? — запита строго Фльор. — Аз искам да се прибера.
— Да — отвърна Монт, — но като се приберете, вече няма да ви видя днес. Fini283, както казало френското девойче, което скочило в кревата, след като изрекло молитвата си. Не благославяте ли деня, в който сте получили майка французойка и такова име?
— Харесвам името си, но то ми е дадено от баща ми. Майка ми е искала да ме нарекат Маргрет.
— Което е безсмислица. Имате ли нещо против да ме наричате М.М. И ще ми позволите ли да ви наричам Ф.Ф.? То е напълно в духа на настоящето.
— Нямам нищо против, стига да се прибера.
Монт натисна по-силно веслото, което затъна и лодката се върна малко назад.
— Противно весло! — каза той.
— Гребете, моля ви се.
— Греба, както виждате. — Натисна няколко пъти, като я гледаше с тъжен копнеж. — Вие знаете, разбира се — въздъхна той и престана да гребе, — че дойдох да видя вас, а не картините на баща ви.
Фльор стана.
— Ако не гребете, ще скоча във водата и ще преплувам реката.
— Наистина ли? Тогава ще ми се наложи да ви последвам.
— Закъсняла съм, мистър Монт, и съм уморена; моля ви се, откарайте ме веднага на брега.
Когато тя стъпи на кейчето в градината, Монт се изправи и я загледа, хванал с две ръце косата си.
Фльор се усмихна.
— Недейте! — извика неукротимият Монт. — Зная, че възнамерявате да кажете: „Махнете се, проклети коси!“284
Тя се обърна и му махна с ръка.
— Сбогом, мистър М.М.!
И изчезна между розовите храсти. Погледна часовника си, след това прозорците на къщата. Стори й се странно пуста. Минаваше шест! Гълъбите се прибираха за спане, слънцето осветяваше косо снежнобелите им пера и гълъбарника, а зад тях — върховете на дърветата. От верандата достигаше тракане на билярдни топки — Джек Кардиган навярно, и тихото шумолене на евкалипта — странен южняк в старата английска градина. Стигнала до верандата, Фльор щеше вече да влезе вкъщи, но се спря изведнъж, чула гласове откъм гостната вляво. Майка й и мосю Профон! Зад решетъчната ограда, отделяща билярдната от верандата, дочу думите:
— Няма, Анет!
Знаеше ли баща й, че този човек нарича майка й Анет? Винаги на страната на баща си — децата вземат винаги страна в семействата с обтегнати отношения, — тя се спря нерешително. Говореше майка й със своя тих, звънък, приятен глас. Долови само една дума „demain“285. И отговорът на Профон: „Добре“ Фльор се намръщи. Лек звук наруши тишината. След това гласът на Профон: „Отивам мъничко да се разходя.“
Фльор се стрелна през стъклената врата във всекидневната. Ето го и него — от гостната, през верандата, в градината; тракането на билярдните топки, което бе престанала да чува, докато се вслушваше в другите звукове, се чу отново. Тя тръсна глава, мина в хола и отвори вратата на гостната. Майка й седеше на дивана между двата прозореца с кръстосани нозе, полуотворени устни, притворени очи. Изглеждаше необикновено красива.
— Ах, ето те най-после, Фльор! Баща ти започна да се безпокои!
— Къде е той?
— В картинната галерия. Иди при него!
— Какво ще правиш утре, мамо?
— Утре ли? Отивам в Лондон с леля ти.
— Така и мислех. Ще ми купиш ли един съвсем прост чадър?
— Какъв цвят?
— Зелен. Предполагам, че всички гости си отиват.
— Да, всички; ти ще утешаваш баща си. Ела да ме целунеш.
Фльор прекоси стаята, наведе се, получи целувка по челото и излезе, минавайки покрай следите от нечие тяло върху възглавницата в другия ъгъл на дивана. Почти изтича горе.
Фльор съвсем не беше старомодна дъщеря, която изисква родителите й да уреждат живота си според мерилото, което налагат на нея. Тя държеше за правото да реди своя живот, не тоя на другите; освен това предугаждаше с непогрешим усет какво можеше да е от полза за собствената й кауза. Чувството й към Джон имаше повече изгледи за успех в една разстроена домашна обстановка. Въпреки това беше наранена, като цвете от смразяващ вятър. Ако този човек наистина бе целунал майка й, то… то нещата са наистина сериозни и баща й трябва да ги узнае. „Demain!“ — „Добре!“ А майка й наистина отиваше в града! Щом влезе в своята стая, тя се наведе през прозореца — да поразхлади лицето си, пламнало изведнъж. Джон трябва да е вече на гарата! Какво знаеше баща й за Джон? Навярно всичко… или почти!
283
Свършено (фр.).
284
Махнете се, проклети коси! — шеговито преиначаване на израза: „Махни се, проклето петно!“ — възклицание, с което лейди Макбет полудява.
285
Утре (фр.).