Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Вероятно никой никога е нямало да узнае за Лакам, ако американският шпионин ДЖОНАТАН ДЖЕЙ ПОЛАРД не изрича името на Ейтан в телефонен разговор, подслушван от ФБР. Бюрото е наблюдавало Полард и през ноември 1985 г. стеснява кръга около него. Американецът Полард работел като цивилен разузнавателен аналитик за военноморския флот. Той сам е предложил на израелски служител в Ню Йорк да шпионира за Израел. Мосад не проявява интерес към предложението му, но Лакам го приема.
Ейтан инструктира оперативните си работници и аташетата по научните въпроси във Вашингтон и Ню Йорк да работят като АГЕНТУРИСТИ на Полард. Ейтан се среща с Полард и лично поръчва определени документи, които Полард трябва да открадне, да фотокопира и да върне обратно в разузнавателните архиви. За да може да се справи с огромния брой документи, доставени от Полард, Лакам създава високоскоростна копирна система в апартамента му във Вашингтон.
При арестуването на Полард Израел официално отрича да има нещо общо или да знае за подобна операция, макар и американските служители да предполагат, че Полард е получавал насоки от Мосад. В Израел офицери на Мосад недоумяват от този инцидент, заради който организация с установено име и репутация е представена като истински аматьор.
Перес — създателят на Лакам, е министър-председател по времето, когато Полард е арестуван. Той заявява, че даже не е подозирал, че разузнавателната информация, която получава, е от американски шпионин, който работи за Лакам. Ейтан обаче е цитиран в израелския вестник Хадашот, че всичките му действия, включително воденето на Полард, „са извършени със знанието на вишестоящите“.
Разузнавателната организация Лакам е разформирована през 1986 г.
Лакост, Пиер
Директор на френското Главно управление за външна сигурност — ГУВС (Direction Generale de la Securite Exterieure — DGSE). Уволнен през септември 1985 г., когато става известно, че на 10 юли 1985 г. в пристанището Оукланд, Нова Зеландия, служители на ГУВС са потопили кораба на Грийнпийс РЕЙНБОУ УОРИЪР.
Лакост завършва френската военноморска академия през Втората световна война. Служи във флота на Свободна Франция в Средиземно море. След войната е назначаван на различни постове във военноморския флот. Участва и във войната в Индокитай. Учи в Центъра за висше военно обучение и в Националната военна школа. Бил е заместник-началник на армейския щаб към Министерството на отбраната (1972–1976) и началник на Военноморската военна школа (1976–1982).
Лакост поема управлението на ГУВС през 1982 г. след оттеглянето на първия директор на организацията — бившия началник по аерокосмическите въпроси Пиер Марион, който изпълнява длъжността директор само 18 месеца. Лакост е първият военноморски офицер, който ръководи важна френска разузнавателна агенция.
Лакост отрича да е нареждал потопяването на Рейнбоу уориър. Източници от френското разузнаване по-късно твърдят, че Лакост е знаел за „част“ от планираните действия срещу кораба. Корабът бил поел курс към район, където французите възнамерявали да правят опит с ядрени оръжия. В знак на протест Рейнбоу уориър — собственост на природозащитната организация Грийнпийс, е трябвало да пикетира мястото. Корабът е бил взривен и потопен от сътрудници на ГУВС. Единадесет от членовете на екипажа и гостите успяват да се спасят след първия взрив, но фотографът, който се връща за фотоапарата си, загива при втория.
Министърът на отбраната Шарл Ерню също е принуден да подаде оставка. И той избира варианта ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ от поемане на вина.
След като напуска ГУВС, на 1 юли 1986 г. Лакост е назначен за президент на фондацията за изследване в областта на националната отбрана. Чест говорител по въпросите на отбраната и разузнаването, той е написал и много статии и няколко книги по тези въпроси.
Лакрос
СПЪТНИКОВА програма на САЩ, разработена за преодоляване облачната покривка над Съветския съюз, която възпрепятства РАЗУЗНАВАНЕТО с шпионски спътници. Облачната покривка е сериозна пречка за наблюдение над Съветския съюз и ограничава ефективността на първите фотографски спътници. Спътникът КОРОНА например пръв засича само възможното разположение на антибалистичната ракетна система близо да Талин в Естония през 1961 г. Това е 8 години преди да бъдат направени допълнителни, подробни спътникови снимки, преодолели облачната покривка.