Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Марга опита да попее: „Прокарвам пръсти през косите си, играя пасианс, докато чакам моя милионер.“
Предпазливо докосна устната си.
— Още боли.
Лев се приведе към нея.
— Нека те целуна да ти мине.
Тя вдигна лице и той я целуна нежно, почти без да я докосва.
— Можеш и малко повечко.
Той се усмихна.
— Добре. А сега как е?
Отново я целуна и този път докосна вътрешната страна на устните й с връхчето на езика си.
— И така е добре — отговори тя след минута и се разсмя.
— В такъв случай… — Този път вкара езика си в устата й. Тя откликна с желание, както винаги, и езиците им се срещнаха. После Марга прокара ръка зад тила му и го погали по врата. Лев чу как някой казва „Отвратително“. Чудеше се дали минувачите забелязват възбудата му.
Усмихна се на Марга и рече:
— Възмущаваме гражданите.
Вдигна поглед да провери дали някой гледа и срещна очите на съпругата си Олга.
Тя се взираше потресена в него, а устните й оформяха беззвучно „О“.
Зад нея стоеше баща й, в костюм с жилетка и със сламена шапка. Носеше Дейзи. Дъщеричката на Лев беше с бяло боне, което да пази лицето й от слънцето. Бавачката Полина беше зад тях.
— Лев! Какво… Коя е тази? — попита Олга.
Лев смяташе, че ако Вялов го няма, би могъл да се измъкне дори и от тази ситуация. Той се изправи.
— Олга… Не знам какво да кажа.
— Нищо не казвай, по дяволите — намеси се строго Вялов.
Олга заплака.
Вялов подаде Дейзи на бавачката.
— Занеси внучката ми в колата веднага.
— Да, господине.
Вялов стисна ръката на Олга и я отмести.
— Върви с Полина, милинка.
Олга затули очи, за да скрие сълзите си и тръгна след бавачката.
— Лайно такова — обърна се Вялов към Лев.
Лев сви юмруци. Ако Вялов му посегнеше, той щеше да отвърне. Вялов имаше телосложението на бик, но беше с двадесет години по-стар. Лев беше по-висок, а и в петербургските бедняшки квартали се беше научил да се бие. Нямаше да се остави.
Вялов разбра какво мисли.
— Няма да се бия с теб — рече той. — Става дума за нещо повече.
Лев искаше да го попита „Какво тогава ще правиш“, обаче затвори уста.
Вялов погледна Марга.
— Трябваше да те ударя по-силно.
Марга взе чантата си, отвори я, пъхна ръка вътре и не я извади.
— Ако се приближиш и на един косъм към мене, Господ да ми е на помощ, ще те прострелям в търбуха, шопар такъв. Селяндур.
Лев не можеше да не се възхити на куража й. Малцина смееха да заплашват Йосиф Вялов.
Лицето на Вялов потъмня от гняв, но той се извърна от Марга и заговори на Лев.
— Знаеш ли какво ще направиш?
Какво се задаваше, по дяволите?
Лев нищо не каза.
— Ще постъпиш в проклетата армия — продължи Вялов.
Лев изстина.
— Не може да говориш сериозно.
— Кога за последен път си ме чул да говоря несериозно?
— Няма да ида в армията. Как можеш да ме принудиш?
— Или се пишеш доброволец, или ще те призоват.
Марга избухна:
— Не можеш да го направиш!
— Може, може — отчаяно рече Лев. — Той може да уреди всичко в този град.
— И знаеш ли какво? — продължи Вялов. — Може и да си ми зет, обаче се надявам Господ да те убие.
VI
В края на юни Чък и Дорис Диксън устроиха градинско увеселение. Гас отиде заедно с родителите си. Всички мъже бяха в костюми, обаче дамите бяха в летни тоалети и екстравагантни шапки и множеството изглеждаше колоритно. Имаше сандвичи и бира, лимонада и сладкиши. Един клоун раздаваше сладки, а учител по къси панталонки организираше за децата забавни състезания — надбягване с чували, надбягване с яйце и лъжица, надбягване на три крака.
Дорис отново искаше да говори с Гас за войната.
— Носят се слухове за метеж във френската армия — каза тя.
Гас знаеше, че истината е по-лоша от слуховете — имаше бунтове в петдесет и четири френски дивизии, а двадесет хиляди души бяха дезертирали.
— Предполагам, че по тази причина промениха тактиката си от настъпление към отбрана — неутрално отговори той.
— Явно френските офицери се отнасят зле с хората си. — Дорис се наслаждаваше на лошите новини за войната, понеже те само потвърждаваха съпротивата й срещу войната. — А офанзивата Нивел се оказа катастрофа.