Лебедова песен [bg]

Изправеният в джипа си Роланд видя как пламъците се надигат в нощта през счупените оберлихти.

— Пипнахме ги! — изкрещя той. — Сега ги пипнахме!

Под оберлихтите, в натъпкания с хора атриум на търговския център, мъже, жени и деца танцуваха на мелодията на Роланд Кронингер. Още варели с бензин полетяха надолу през оберлихтите и експлодираха като напалмови бомби в пожар. За по-малко от две минути целият под на атриума беше залят от горящ бензин. Стотици тела горяха, докато други стотици се опитваха да се освободят, като прегазваха братята и сестрите си и се бореха за глътка въздух в огнената буря.

В този момент останалите от превозните средства на Армията на съвършенството се врязваха в защитната линия на Братството и въздухът изгаряше от куршуми. Една горяща фигура прибяга покрай джипа на Роланд и беше премазана като сламена кукла под гумите на прииждащ камион. Войниците на Американското братство се паникьосаха, не знаеха по кой път да поемат, а онези, които се опитаха да отвърнат на удара, бяха убити. От входа на търговския център излизаше дим, но мъжете на покрива продължаваха да хвърлят варели с бензин. Роланд чуваше експлозиите дори над писъците и изстрелите.

Войниците на Армията на съвършенството пробиха в търговския център. Роланд взе своя автомат М-16, слезе от джипа и хукна през масата от объркани хора към входа. Един тракерен куршум изсвистя покрай лицето му и той се спъна и падна върху едно премазано тяло, но бързо стана и продължи напред. Ръкавиците му бяха станали пурпурни и нечия кръв беше изцапала предната част на палтото му. Цветът му харесваше, защото той беше цветът на войника.

В търговския център Роланд беше заобиколен от десетки пехотинци на АНС, които стреляха по вражеските войници в магазините. Във въздуха се издигаше сив пушек, а по коридора бягаха пламнали хора, които не стигаха много далеч, преди да паднат. Подът се разтресе от поредния взрив, когато последният варел избухна и Роланд усети неприятната гореща вълна, идваща от атриума пред него. Усети опиянителната миризма на изгоряла плът, коса и дрехи. Още експлозии разтресоха пода. Според него това бяха възпламенените муниции на Братството. Вражеските войници хвърляха оръжията си и излизаха от магазините, молещи за милост. Не получаваха такава.

— Ти! Ти! И ти! — изкрещя Роланд и посочи трима войници. — Последвайте ме! — Хукна по посока на книжарницата.

Атриумът се беше превърнал в сериозна огнена маса. Горещината беше толкова ужасна, че стотиците трупове бяха започнали да се втечняват и да се разтапят в едно цяло. Прорязващи ветрове пищяха около стените. Палтото на Роланд започна да тлее, когато прибяга през атриума и тръгна по коридора, който водеше към книжарницата. Тримата войници го следваха по петите.