Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Вие пристигате в добър момент, — каза той. — Утре вечер ще започнем нападение срещу острова на три различни места. Ние ще се опитаме чрез тройна офанзива да разбием силите на острова. Вие ще се опитате, от своя страна, да излезете на някое пусто място на брега и да се промъкнете до вътрешността на острова. Така планът на моята сестра ще се съгласува напълно с моя. Освен това едно друго обстоятелство ви благоприятства. Маринели не е на острова. Знаете ли?
При тия думи двамата шпиони изразиха изненадата си от новината.
— Как? — викна Пиетро. — Марино Маринели не е ли в палата, при своята съпруга?
— Той е напуснал Санта Рока — отговори великият капитан — и е отишъл вероятно във Венеция.
— Тогава нашата работа е улеснена! — извика Пиетро. — Ние не очаквахме подобна новина.
Себастиано също изрази радостта си.
Великият капитан обеща да предостави на тяхно разположение една лодка, за да могат да отведат пленницата на адмиралския кораб, в очакване пренасянето й във Венеция.
Предложи им и двама другари, негрите Хасан и Сазим, за да им помагат.
Но полицаите се отказаха от помощта на черните шпиони.
— Не, господарю — отговори Пиетро. — Ние не желаем да намалим наполовина наградата, която ни е определена. Предпочитаме да действаме сами. Имаме друга молба към великия капитан. Възможно ли е, ваше превъзходителство, да ни остави на борда до утре, като ни даде кабина и храна.
Силвио Зиани удовлетвори желанието на двамата шпиони. Заповяда да им приготвят специални хамаци и да им сервират разкошна вечеря. После той ги напусна, оставайки ги да хвалят добрината му.
На следния ден бомбардирането започна с двойна сила. Великият капитан бе дал заповед да не пестят мунициите, понеже от Венеция пристигаха нови пратки от куршуми и гранати.
Битката изглеждаше, че ще бъде безмилостна. Силвио Зиани бе решил да разруши острова изцяло, ако това бъде необходимо.
Привечер, според заповедите на адмирала, флотата се раздели на три групи. Всяка от тия групи избра като обект на своята артилерия по едно от най-слабите места на острова.
Скоро ужасна градушка се заизсипва върху храбрата колония.
Обсадените отговаряха слабо. Техните муниции бяха на изчерпване и д’Артенай бе дал заповед на артилеристите да бъдат пестеливи.
Когато нощта покри с воала си ужасите от бомбардирането и венецианските галери бяха прекратили стрелба, приятелите на Маринели се събраха в кулата на съвещание.
По всички лица се забелязваше тъжно изражение. Бъдещето беше мрачно и пълно с опасности. Но никой не прояви ни най-малък признак на уплаха или отчаяние.
Фалие и д’Артенай и се съмняваха, че венецианците скоро ще предприемат атака, било през нощта, било следната вечер. Оргосо застана на същото мнение. Единствено Анафесто не вярваше във възможността за едно сражение.
Но мнението на болшинството надделя. Бе решено слабите места, които можеха да бъдат избрани от неприятеля, за да стовари войските си на брега, да бъдат защитени колкото е възможно по-добре.
Д’Артенай, Фалие и Анафесто съсредоточиха всичките си сили на острова върху опасните позиции, докато Оргосо получи задача да наблюдава от върха на кулата неприятелските движения.
Внезапно, в гъстата тъмнина, изпъкнаха зловещите светлини, осветяващи тук-там укрепените скали. Огнените снаряди на обсадителите бяха подпалили множество от къщите, определени за моряците и намиращи се в края на защитната линия.
Множество снаряди бяха паднали в пристанището, нанасящи разрушение по мостовете на неподвижните кораби.
Анунциата в този момент бе в спалнята си. Трясъкът на канонадата я разтревожи и нейното чело, някога сияещо от радост, се набръчка от тежки мисли. Палатът се залюля до основите си, като че ли раздрусан от някакво подземно оръдие.
При вида на пламъците, които се издигаха на няколко места на острова, Анунциата бе обзета от голямо отчаяние. Тя се хвърли на колене и започна да се моли усърдно.
Тя чувстваше, че ако Марино не се върне в кратък срок и не вземе спешни мерки, всичко е загубено.
Внезапно Джустина, вярната прислужница, която бе натоварена да пази детето, когато майката не можеше да се занимава с него, влезе в стаята на господарката си и съобщи за Оргосо.
Какво означаваше това посещение в толкова късен час.
Обзета от черно предчувствие, бедната жена потрепери с цялото си тяло. После тя отиде сама в салона, където Оргосо я очакваше.
— Извинете, сеньора — каза той с жест на голямо уважение — че ви смущавам в подобен час на нощта.