Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Тогава стана едно голямо объркване, Превъзходителство — добави той, — благодарение на което Маринели е могъл да избяга с някой лек платноход.
Великият капитан, който познаваше безстрашието на незаконнородения, не се съмняваше вече, че той е отишъл във Венеция. Една лодка бе изпратена бързо в града на лагуните със заповед да уведоми държавния съвет за предприетите операции и да съобщи предположенията относно Маринели.
После той започна да размишлява върху решението, което трябваше да вземе.
Трябваше ли да атакува острова с жива сила, каквото бе първоначалното му намерение, или да употреби хитрост и търпение, като продължи обсадата?
Силвио Зиани, някога така решителен, се колебаеше. Островитяните щяха, без съмнение да окажат отчаяна съпротива на неговото смело нападение. Той щеше да загуби много от своите хора и даже рискуваше да види слезлите на брега дружини унищожени.
След дълги размишления той изработи нов план. Изложи подробностите му пред своя генерален щаб и събрания военен съвет, после премина от идеята към дела.
Един лек платноход получи заповед една вечер, когато всички оръдия наоколо бяха замлъкнали, да тръгне към острова. Пет офицери се намираха на него. Едно бяло знаме се развяваше на върха на мачтата му.
При вида на парламентьорското знаме много привърженици на Маринели дотичаха до брега, за да посрещнат пратениците на великия капитан.
Едва корабът бе опрял до скалите, видяха петимата офицери да скачат от скала на скала и да се доближават до мястото, където се бяха събрали колонистите. Този, който носеше бялото знаме, предаде с висок глас на групата островитяни условията на Силвио Зиани.
Той обещаваше на всички, че животът им ще бъде спасен, ако се предадат веднага. Марино Маринели ги бе напуснал и те бяха господари да вземат сами решение.
В случай на отказ, великият капитан щеше да отвърне с насилие. Той щеше да нападне острова и всичките му обитатели щяха да паднат под сабите на венецианците.
Смелите колонисти не се уплашиха от това изявление.
След кратко обсъждане, техните началници заявиха твърдо на пратениците, че предпочитат да загинат, отколкото да се предадат.
Парламентьорите, разбирайки, че всяко настояване е излишно, се завърнаха на кораба си. Преди да се качат, отправиха последно предупреждение на островитяните:
— Знайте, че намерението на адмирала не е да извърши клане. Тия от вас, които се съгласят да напуснат острова, ще намерят приятелски прием на нашите кораби.
И тоя апел остана без отговор.
Силвио Зиани обаче разчиташе, че множеството бегълци ще се явят през следните нощи, но надеждите му не се оправдаха.
Разгневен, той реши незабавно да започне ожесточено и разрушително сражение.
Няколко дни по-късно, една вечер, неочаквана случка събуди вниманието на великия капитан. Един търговски кораб, който минаваше в открито море, спуснал в морето лодка, в която имаше двама души, които идваха от Венеция, за да предадат, както казваха, важно известие на адмирала.
Съобщението за това посещение изненада малко Силвио. Смелостта и хитростите на Маринели бяха станали легендарни сред моряците от ескадрата. Часовоите си го представяха като фантом, като едно мистериозно същество, способно да се, бори срещу всички.
Преди да приеме двамата лодкари, Силвио Зиани заповяда на няколко свои офицери да проведат разпит, за да установят тяхната истинска самоличност.
Но всяко подозрение бе разпръснато скоро. Пиетро и Себастиано бяха бързо разпознати.
— Откъде идете и какво правите тук на острова? — запита изненадан Зиани.
— Ние ви носим тайно послание, господарю — отговори Пиетро. — Вземи ни във вашата кабина, понеже никой не трябва да чуе, какво ще ви кажем.
Зиани разбра. Той отведе двамата мъже в една малка стая, намираща се в дъното на галерата.
Там Пиетро съобщи на Силвио обекта на своята мисия.
— Грациозната сестра на великия капитан, дожесата — каза полицаят, — изпраща поздрави на уважаемия си брат и е дала заповед на Пиетро и Себастиано, служители на инквизицията, да проникнат в остров Санта Рока и да отведат съпругата на Маринели.
Силвио изгледа за момент учудено двамата шпиони. Изглеждаше смаян от такъв смел план.
— Готови ли сте? Решени ли сте да изпълните вашата мисия? — попита той.
— Разбира се, господарю — отговори Пиетро. — Ние разчитаме, че ще можем да се заловим на работа през следната нощ.
— Сигурни ли сте, че съпругата на пирата се намира на острова?
— Надяваме се, господарю, че ще реализираме плана си. Великият капитан тогава им съобщи новите си решения.