Златната клонка

Обяснен по този начин, празникът на Тесмофория има аналогии във вече описаните народни обичаи от Северна Европа. Също както на Тесмофория — ежегоден празник в чест на житната богиня — месото на прасето било отчасти изяждано, отчасти пазено в подземните пещери до следващата година, когато се изнасяло, за да бъде засято със семето в нивите и по този начин да осигури добра реколта, така в околностите на Гренобъл част от козата, заклана на нивата в края на жътвата, се изяжда на жътвената вечеря, а друга част от нея се осолява и се пази до следващата жътва. По същия начин в Пуали част от вола, заклан на ожънатата нива, се изяжда от жътварите, а останалата част се осолява и се пази до първия ден на сеитбата напролет, когато вероятно я смесват със семето за посев или я изяжда самият орач, а може би правят и двете. В Удварели перата на петела, заклан в последния сноп по жътва, се пазят до пролетта и тогава се засяват със семето на нивата, а в Хесен и Майнинген изяждат месото на прасетата на Пепеляна сряда или на Сретение господне, а костите пазят до сеитба и тогава ги заравят в нивата или ги смесват със семето в торбата и ги посяват. Най-сетне, зърното от последния сноп се пази до Коледа, от него се прави Коледен нерез, който бива разчупен и смесен напролет със семето за посев. Следователно, ако трябва да се обобщи казаното дотук, зооморфният житен дух бива умъртвен през есента, част от месото му се яде като причастие от неговите почитатели, а останалата се пази до сеитба или до жътва като гаранция и обещание, че силата му ще просъществува или ще се поднови.