Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
„Акраст Корвалайн, призовавам силата ти!“ Тръгна надолу по склона. Тъмнината бе изчезнала, но след като магията усили взора й, успя да види лъкатушещата й пътека — нямаше вече да се скрие от нея. „Маг. Как смее!“
— НИКОЯ СИЛА ОСВЕН МОЯТА!
И видя как вихрещият се черен облак се олюля, видя как застина на място и се загърчи в паника.
С тръпнещи от нетърпение ръце тръгна право към него. Чу отдясно вражеските рогове — сигнал за атака. Щеше да се справи с това по-късно. „Все още мога да спася положението. Трябва!“
Мракът се гърчеше, стиснат в здравата хватка на Акраст Корвалайн.
Само шест крачки оставаха още между нея и скрития маг.
— НИКОЯ СИЛА ОСВЕН МОЯТА!
Магията изригна и изчезна с гръмовен тътен и тя видя пред себе си залитащ мъж, който се смъкна на колене. Тъмнокож, плешив и мършав. Не беше Господарят на Колодата. Все едно. Щеше да го разкъса.
Четири крачки и ботушите й изскърцаха върху чакъла, а той вдигна глава и я погледна.
И се усмихна.
— Хванах те.
Дори не чу убиеца си, когато се озова зад нея, но дългите ножове, които изскочиха от гръдния й кош, я надигнаха от земята. Заизвива се на остриетата, докато убиецът я вдигаше още нагоре. След това с глухо изпъшкване я запокити настрани. Тя излетя във въздуха, тупна тежко и се претърколи върху острите камъни.
Кучият син беше прерязал вените под двете й сърца. И сега, докато издъхваше, главата й се люшна и тя го видя. Плещест, с абаносова кожа, от дългите остриета в ръцете му капеше кръв.
Всичките й Разводнени бяха мъртви. Чу как вражеските редици връхлетяха върху обърканите й бойци.
Долови смътно думите на мага, обърнал се към убиеца.
— Прибери тоя отатарал в канията, Калам, бързо.
Другият изръмжа в отговор:
— Готово. Сега… направи ме отново невидим.
Гласовете им заглъхваха.
— Да не мислиш, че е лесно? За малко да ме довърши с онази команда, проклетницата.
Отдалечаваха се.
— Просто се чувствам малко оголен тука, Бързак — зад вражеските линии и прочие.
— Какви линии?
Сестра Опровержение отвори очи. „Отатарал? Извадил си отатарал? О, глупак такъв.“ Последните й мисли бяха изпълнени с мрачно задоволство.
След като врагът бе разбит и обърнат в бяг, Боен водач Маток препусна към позицията на Паран при западното възвишение и спря пред него.
— Върховен юмрук! Последните побягнаха в долината. Да ги преследваме ли?
— Не — отвърна Паран, загледан към връщащите се от бойното поле Бързак и Калам. — Започнете да събирате фураж за конете. Изпрати патрули по-навътре в долината, ако трябва — но само продоволствие, никаква гонитба. Боя се, че ни чака здрава езда.
— Накъде?
— На юг, Маток. На юг.
Бойният водач обърна коня си, изрева заповеди на помощника си Т’морол, който чакаше малко по-назад с крило конница, а след това препусна към главната си сила. Нападателите на Маток бяха излезли зажаднели за бой и се бяха справили добре. Докато гледаше след него, Паран се почеса по врата и измърмори:
— Нищо чудно, че потръпваше при всяко движение, Дужек. Целият съм на възли.
„Все пак врагът се прекърши при първия сблъсък и гадният бой, който очаквах, се превърна в клане. Само няколко жертви, и то повечето на идиоти. Това с омагьосаните гласове — хубаво, но ако оттам идва цялата им дисциплина и кураж… е, вече виждаме недостатъците, нали?“
— Върховен юмрук.
Бързия Бен изглеждаше така, все едно са го пребили. А и погледът му бе станал някак плашлив, сякаш изпълнен с болка.
Паран кимна.
— Висш маг. Толкова зле ли беше, колкото виждам по лицето ти?
— Не чак. Просто съм поизгубил практика. Финес ми липсваше, мисля.
Любопитно обяснение. Паран се обърна към Калам. Оръжията му бяха прибрани и убиецът изглеждаше направо доволен от себе си. Кой знае защо, Паран усети, че му се ще да поохлади малко това самодоволство. „Уби хора все пак.“ Изгледа го мълчаливо, после каза:
— Жена ти иска да й обърнеш внимание.
Мъжът се намръщи.
— Веднага ли?
„Хвана се.“
— Тъй като си оплескан с кръв, ефрейтор, сигурно първо ще поискаш да се измиеш.
— Бях забравил, Калам, — изсумтя Бързия Бен. — Ти си само ефрейтор — значи мога да те командвам.
— Само опитай, нахапана от Гуглата змия такава.
След като Калам тръгна, Висшият маг се обърна към Паран. Поколеба се и каза:
— Усетих нещо. Далече на югозапад…
— И аз.
Уплашеният поглед се върна.
— Знаеш ли какво беше?
— А ти?
Висшият маг въздъхна.