Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Не пихте ли достатъчно?
Фидлър чуваше музика, изпълнена с такава скръб, че усети как всичко вътре в него се прекърши. Нямаше да се обърне, нямаше да гледа. Но разбра, когато тя заби ножа дълбоко в дланта си. Усети го все едно, че беше в собствената му длан. Кръвта бе яркочервена по простичкото желязно острие, покрила леко извития жлеб. Можеше да я види в ума си — не беше нужно да вдига глава, нито да поглежда през рамо към всички тях, както стояха, с жаждата им и с раната, хвърлена така жестоко в очите им.
И тогава, в непоносимо натежалото безмълвие, с капещата от ръката й кръв, адюнктата падна на колене.
И заби острието в коравата земя, и Фидлър потръпна, а музиката усили ритъма, изведнъж заглъхна и се върна към него на шепот.
Коленете му бяха студени.
Лостара Юил вдигна глава. Последните си коне ли убиваха? Изобщо не знаеше, че са им останали, но сега ги чуваше — някъде сред войнишкото множество. Пристъпи напред и ботушът й се хлъзна.
Хенар до нея изруга тихо. Но не от яд. От почуда.
Чуха се викове, после секнаха.
Отдолу се чуваше тихо шумолене и тя погледна в краката си. Земята бе тъмна, оцапана…
Мокра.
Банашар беше до адюнктата и я вдигаше.
— Юмруци! — изрева той. — Наредете им да приготвят буретата! Бързо!
В краката им бликаше вода. Светлината на слънцето заблестя и Лостара видя разливащата се във всички посоки вода. Вече я усещаше през дупките в ботушите си, студена, ледена. Вдигна се до глезените й.
„Какво каза Рутан Гъд? Че сме в басейн? Колко дълбоко ще стане?“
Падна на колене, наведе глава и почна да пие като животно.
Хаос сред армията. Смях. Вой, гласове, извисени към боговете. Знаеше, че ще има глупаци сред тях, които ще пият твърде бързо и много и това ще ги убие. Но имаше офицери и сержанти, щяха да ги спрат. А и повечето глупаци вече бяха измрели.
С пълни бурета и мехове… Можеха ли да продължат още единадесет дни? Вече щяха да могат да ядат и да киснат в толкова вода, в колкото могат. Щяха да усетят как силата се връща в крайниците им. Мислите им щяха да се пробудят от мудната вцепененост, която ги бе обзела от толкова дни.
Водата продължаваше да се вдига.
Прозвучаха рогове. И изведнъж Ловците на кости поеха отново в марш. Да потърсят по-високо място. Този нож бе донесъл цяло езеро — не, цяло море.
Миризмата на вода изпълни въздуха, гъста като кръв.
Седма книга
Твоят личен бряг