Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Бяха преполовили пътя, когато Хари видя през отворената врата още двама смъртожадни, които тичаха през черната стая към тях. Зави рязко наляво и тримата нахълтаха в задръстен с вещи тесен, тъмен кабинет, като затръшнаха подире си вратата.
— Коло… — подхвана Хърмаяни, но още преди да е изрекла заклинанието, вратата се отвори с трясък и вътре нахлуха двамата смъртожадни.
Те ревнаха победоносно:
— ИМПЕДИМЕНТА!
Хари, Хърмаяни и Невил залитнаха назад. Невил бе отхвърлен върху писалището и изчезна от поглед, Хърмаяни се блъсна в една библиотека и тутакси беше засипана с цял водопад от тежки книги, Хари си удари тила в каменната стена отзад, пред очите му заиграха мънички светлинки и за миг той бе прекалено зашеметен и стъписан, за да предприеме нещо.
— ЗАЛОВИХМЕ ГО! — извика смъртожадният най-близо до него. — В ЕДИН КАБИНЕТ ПРИ…
— Силенцио! — кресна Хърмаяни и гласът на мъжа заглъхна.
Той продължи да мърда устни зад дупката в маската, но не се чу никакъв звук. Беше изтикан встрани от своя съучастник, другия смъртожаден.
— Петрификус Тоталус! — ревна Хари, когато вторият смъртожаден вдигна магическата пръчка.
Ръцете и краката му се долепиха до тялото, той се вдърви като дъска, олюля се и падна по лице върху килима в краката на Хари.
— Браво, Ха…
Ала смъртожадният, на когото Хърмаяни току-що беше отнела гласа с магия, направи рязко свистящо движение с пръчката и точно през гърдите на момичето мина нещо като тъмночервен пламък. То простена тихо — «Ох!», сякаш от изненада, и се свлече безжизнено на пода.
— ХЪРМАЯНИ!
Хари падна на колене до нея, а Невил изпълзя забързано с насочена отпред пръчка изпод писалището. Смъртожадният то изрита с все сила, като му строши пръчката на две и стовари крака си право върху лицето му. Невил изпищя от болка, сгърчи се и се хвана за устата и носа. Вдигнал високо магическата пръчка, Хари се завъртя и видя, че смъртожадният е смъкнал маската и е насочил пръчката си точно към него. Разпозна продълговатото, бледо изкривено лице от «Пророчески вести» — беше Антонин Долохов, убиецът на братята Прюет.
Смъртожадният се ухили. Със свободната ръка посочи първо пророчеството, което Хари продължаваше да стиска, после себе си и накрая Хърмаяни. Макар и вече да не можеше да говори, посланието нямаше как да бъде по-ясно. «Дай ми пророчеството, за да не те сполети същото като нея…»
— Сякаш няма да ни убиете всички веднага щом го получите! — рече Хари.
Вътре в главата му кънтеше панически вой, който му пречеше да мисли. Той държеше с едната ръка Хърмаяни за рамото, което още беше топло, но не смееше да я погледне. «Дано не е мъртва, дано не е мъртва, ако е мъртва, аз ще съм виновен…»
— Хахвото и да прафиш, Хари, не му хо дафай — каза неистово изпод писалището Невил, който бе свалил длани от лицето си: носът му очевидно бе счупен, а надолу по устата и брадичката му се стичаше кръв.
От другата страна на вратата се чу трясък и Долохов погледна през рамо: на прага беше изникнал смъртожадният с бебешката глава, продължаваща да реве, и с огромни пестници, които още замахваха напосоки към всичко, изпречило се на пътя му. Хари се възползва от това.
— ПЕТРИФИКУС ТОТАЛУС!
Заклинанието застигна Долохов още преди той да е успял да го отклони. Залитна, строполи се върху поваления със същото заклинание смъртожаден и двамата останаха да лежат вкаменени.
— Хърмаяни — рече веднага Хари и я разтресе, а смъртожадният с бебешката глава пак тръгна опипом нанякъде и се скри от поглед. — Събуди се, Хърмаяни…
— Хахво й напрафи? — изфъфли Невил и след като изпълзя изпод писалището, коленичи от другата страна на момичето.
От носа му, който бързо се издуваше, още струеше кръв.
— Не знам…
Невил затърси китката на Хърмаяни.
— Има пулш, Хари, шигурен шъм.
Вълна на облекчение заля Хари — толкова мощна, че за миг му се зави свят.
— Жива ли е?
— Шпоред мен, да.
Замълчаха и Хари се ослуша дали не се задават стъпки, ала чу единствено хленча на смъртожадния с бебешката глава, който се луташе из съседната стая.
— Близо сме до изхода, Невил — прошепна той, — точно до онази кръгла стая сме… ако стигнем дотам и преди да са се появили още смъртожадни, намерим нужната врата, съм сигурен, че ще успееш да преведеш Хърмаяни по коридора и да я качиш на асансьора… после все ще намериш някого… ще вдигнеш тревога…
— А ти хахво ще прафиш? — свъси се Невил и си избърса в ръкава окървавения нос.