Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Някой е направил пророчество за мен и Волдемор? — пророни той, вторачен в Луциус Малфой, и стисна още по-силно топлото стъклено кълбо в ръката си. Едва ли беше по-голямо и от снич и още бе грапаво от прахта. — И той ми е внушил да дойда и да го изнеса вместо него? Защо не е дошъл да си го вземе сам?
— Да си го вземе сам ли? — изпищя Белатрикс с безумен кикот. — Черния лорд да влезе в Министерството на магията, когато тук толкова любезно си затварят очите за това, че се е завърнал? Черния лорд да се разкрие пред аврорите, когато те си губят времето с драгия ми братовчед?
— Значи е пратил вас да му свършите мръсната работа? — възкликна Хари. — Точно както се опита да прати Стърджис… и Боуд да му откраднат пророчеството?
— Браво, Потър, браво… — провлече Малфой. — Но Черния лорд знае, че не си недосет…
— ХАЙДЕ! — извика Хари.
Пет различни гласа ревнаха зад него:
— РЕДУКТО!
Пет проклятия литнаха в пет различни посоки и когато се стовариха върху лавиците, те направо се взривиха: надвисналите над тях рафтове се люшнаха, стотици стъклени сфери се пръснаха, във въздуха се разгънаха седефенобели сенки, които се понесоха наоколо с гласове, екнали от прастаро минало сред пороя от счупено стъкло и нацепено на трески дърво, сипещи се като дъжд върху пода…
— БЯГАЙТЕ! — извика Хари, когато лавиците се наклониха застрашително и от горе западаха още стъклени сфери.
Той сграбчи Хърмаяни за мантията и я затегли напред, а с другата ръка си пазеше главата от падащите с трясък парчета от рафтове и късове стъкло. В облака от прах към тях се метна един от смъртожадните и Хари стовари лакътя си върху закритото от маската лице. Всички крещяха, чуваха се викове на болка, лавици с тътен се свличаха върху други лавици и в тях тайнствено отекваха откъслечните пророчества на ясновидци, освободили се от сферите…
Хари забеляза, че отпред е чисто, и видя покрай него да притичват Рон, Джини и Луна, които бяха закрили с ръце главите си. Отстрани по лицето го удари нещо тежко, но той само се сниши и продължи да бяга нататък, една ръка го сграбчи за рамото, ала точно тогава Хърмаяни извика:
— Вцепени се!
Ръката веднага го пусна…
Бяха в края на деветдесет и седмия ред, Хари се обърна надясно и хукна презглава. Чуваше току зад себе си стъпки и гласа на Хърмаяни, която подканяше Невил да побърза, точно отпред вратата, през която бяха влезли, зееше отворена и съгледал проблясващата светлина на камбаноподобния съд, той се завтече към него, като стискаше здраво в ръка пророчеството, после изчака и другите да влетят през прага и затръшна вратата подире им…
— Колопортус! — простена Хърмаяни и вратата се запечата със странен жвакащ звук.
— Къде… къде са другите? — попита задъхан Хари.
Мислеше, че Рон, Луна и Джини са пред тях и ги чакат в тази стая, в нея обаче нямаше никого.
— Сигурно са тръгнали в погрешна посока! — прошепна Хърмаяни с ужас върху лицето.
— Чуйте! — каза тихо Невил.
Иззад вратата, която току-що бяха запечатали, долитаха стъпки и викове, Хари долепи ухо до нея и чу как Луциус Малфой реве:
— Оставете Нот, оставете го, ви казах… Какво са за Черния лорд раните на Нот, ако изгубим пророчеството! Върни се, Джъгсън, трябва да се организираме! Ще се разделим по двама и ще тръгнем да претърсваме, и не забравяйте, бъдете мили с Потър, докато вземем пророчеството, ако се налага, другите можете и да ги убиете… Белатрикс, Родолфус, вие тръгвате наляво, Краб, Рабастан, вие надясно… Джъгсън, Долохов — вратата точно отсреща, Макнеър и Ейвъри — насам, Рукууд, ти отиваш ей там, ти, Мълсибър, ще дойдеш с мен!
— Какво ще правим? — попита Хърмаяни, която трепереше от глава до пети.
— Е, поне няма да стоим и да чакаме да ни намерят — отвърна Хари. — Да се махаме от тази врата.
Побягнаха възможно най-тихо покрай блещукащия стъклен съд, където пилето се излюпваше от мъничкото яйце и пак се прибираше в него, и се насочиха към входа на кръглата стая в дъното. Вече бяха на хвърлей от нея, когато Хари чу как нещо голямо и тежко се блъсва във вратата, която Хърмаяни бе запечатала със заклинание.
— Дръпнете се! — провикна се груб глас. — Алохомора!
Преди вратата да се разтвори, Хари, Хърмаяни и Невил се пъхнаха под писалищата. Виждаха долния край на мантиите на смъртожадните, които се приближаваха, краката им се движеха бързо.
— Може би са избягали направо в коридора — предположи грубият глас.
— Проверете под писалищата — разпореди се друг.