Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Какво пророчество ли? — повтори Белатрикс и ехидната усмивка помръкна върху лицето й. — Ти, Хари Потър, се шегуваш.
— Не, не се шегувам — отсече той, като оглеждаше един по един смъртожадните с надеждата да открие слаба брънка, някаква пролука, през която да избягат. — И защо Волдемор го иска?
Някои от смъртожадните изсъскаха тихо.
— Как смееш да изричаш името му? — попита Белатрикс.
— Да, смея — сопна се Хари и продължи да стиска здраво стъклената топка, защото очакваше пак да се опитат да я изтръгнат от него с магия. — Да, не ме е страх да изричам Вол…
— Затваряй си устата! — изпищя Белатрикс. — Как смееш да изричаш името му с недостойните си уста, как смееш да го скверниш с мръсния си език на нечистокръвен, как смееш…
— А знаеш ли, че и той е нечистокръвен? — попита безразсъдно Хари. Хърмаяни простена тихо в ухото му. — Волдемор? Да, майка му е била вещица, но баща му си е бил мъгъл… или ви разправя, че е чистокръвен?
— ВЦЕПЕ…
— НЕ!
От върха на магическата пръчка в ръката на Белатрикс Лестранж беше излетяла струя червена светлина, но Малфой я беше отклонил, така че проклятието на жената се стовари върху лавицата на една крачка вляво от Хари и доста от стъклените кълба по нея се натрошиха.
От парчетата счупено стъкло по пода се разгънаха две сенки, седефенобели като призраци и подвижни като пушек, всяка от които заговори. Гласовете им сякаш се надпреварваха и през крясъците на Малфой и Белатрикс се чуха само откъслеци от онова, което казваха.
— По време на слънцестоенето ще дойде нов… — рече сянката на брадат старец.
— НЕ ГО НАПАДАЙ! ПРОРОЧЕСТВОТО НИ ТРЯБВА!
— Как смее… как смее… — разкрещя се несвързано Белатрикс, — застанал тук… мръсен нечистокръвен…
— ЧАКАЙ ПЪРВО ДА ВЗЕМЕМ ПРОРОЧЕСТВОТО! — ревна Малфой.
— … и след него не ще дойде никой… — заяви сянката на млада жена.
Двете сенки, изникнали от натрошените сфери, се бяха стопили. От тях и от доскорошните им обиталища не бе останало нищо освен парчета стъкло по пода. Покрай тях обаче на Хари му беше хрумнало нещо. Сега само трябваше да измисли как да го съобщи и на другите.
— Не ми обяснихте какво му е толкова ценното на пророчеството, което искате да ви дам — заяви той, за да печели време.
Плъзна бавно крак встрани и затърси опипом стъпалото на някого от приятелите си.
— Не ни разигравай, Потър — каза Малфой.
— Не ви разигравам — възрази Хари, но почти без да следи разговора, защото мислеше за крака си, който плъзгаше по пода.
Намери нечии пръсти и ги настъпи. От това, че някой отзад си пое рязко въздух, разбра, че са на Хърмаяни.
— Какво? — прошепна тя.
— Дъмбълдор никога ли не ти е споменавал, че причината да носиш този белег върху челото си е скрита в подземията на отдел «Мистерии»? — подсмихна се ехидно Малфой.
— Аз… какво? — рече Хари. За миг съвсем забрави плана си. — Какво за белега ми?
— Какво? — повтори по-настойчиво през шепот Хърмаяни зад него.
— Нима е възможно? — възкликна злорадо Малфой.
Някои от смъртожадните пак се изкискаха и под прикритието на смеха им Хари изсъска на Хърмаяни, като движеше възможно най-малко устни:
— Да съборим лавиците…
— Дъмбълдор никога ли не ти е споменавал? — повтори Малфой. — Е, това, Потър, обяснява защо не си дошъл по-рано, Черния лорд се питаше…
— … щом кажа «хайде»…
— … защо не си изтичал тук, когато ти е показал в сънищата къде е скрито. Мислеше, че с вроденото си любопитство ще поискаш да чуеш точните думи…
— Така ли! — рече Хари.
По-скоро усети, отколкото чу как зад него Хърмаяни съобщава за плана и на останалите и реши да продължи да говори, за да отклони вниманието на смъртожадните.
— Значи е искал да дойда и да взема пророчеството? Защо?
— Защо ли? — Малфой звучеше невероятно доволен. — Защото, Потър, можеш да вземеш от отдел «Мистерии» пророчество само ако то е направено лично за теб, както Черния лорд се убеди, когато прати други да му го откраднат.
— И за какво му е да краде пророчество, направено за мен?
— За двама ви, Потър, за двама ви… никога ли не си се чудил защо Черния лорд се е опитал да те убие, когато си бил съвсем малък?
Хари се взря в процепите, през които блестяха сивите очи на Малфой. Дали родителите му не бяха загинали именно заради това пророчество, дали именно заради него той не носеше мълниевидния белег? Дали сега не стискаше в ръка отговора на всичко това?