Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Хари се затъркаля по стръмни каменни стъпала: отскачаше и отскачаше от тях, докато накрая с удар, оставил го без въздух, се приземи по гръб в хлътналата яма, където на подиума се извисяваше каменната арка. Цялото помещение кънтеше от смеха на смъртожадните. Хари погледна нагоре и видя, че петимата, които е оставил в Стаята с мозъците, слизат, а от други врати изникват много повече, които тръгват да скачат от пейка на пейка към него. Той се изправи, макар и краката му да трепереха толкова силно, че едва го държаха. Пророчеството като по чудо още не се беше счупило, намираше се в лявата му ръка, а с дясната Хари стискаше здраво магическата пръчка. Отстъпи назад и се огледа, като се опита да не изпуска от поглед никого от смъртожадните. Отзад краката му се удариха в нещо твърдо: Хари се беше опрял в подиума, където се извисяваше арката. Качи се заднишком на него.
Всички смъртожадни спряха като заковани, без да свалят очи от него. Някои бяха не по-малко задъхани. На един му течеше силно кръв, Долохов се беше освободил от проклятието за пълно тяловкочанясване и се хилеше злобно, като сочеше с магическата пръчка право към лицето на Хари.
— Натича се, Потър — каза провлачено Луциус Малфой и смъкна маската, — а сега бъди послушен и ми дай пророчеството.
— Нека… нека другите излязат и тогава ще ти го дам — рече отчаян Хари.
Някои от смъртожадните се изсмяха.
— Не си в положение да се пазариш, Потър — отбеляза Луциус Малфой и бледото му лице пламна злорадо. — Както виждаш, ние сме десетима, а ти си сам… или Дъмбълдор не те е научил да броиш?
— Не е шам! — викна глас някъде над тях. — И аш още шъм тук с него.
Сърцето на Хари се сви: Невил заслиза припряно по каменните, пейки към тях, държеше в трепереща ръка магическата пръчка на Хърмаяни.
— Невил… недей… върни се при Рон…
— ФСЕПЕНИ СЕ! — викаше отново другото момче, като насочваше пръчката към всеки от смъртожадните поотделно. — ФСЕПЕНИ СЕ! ФСЕПЕ…
Един от най-едрите смъртожадни го сграбчи откъм гърба и долепи ръцете до хълбоците му. Невил се задърпа и зарита, някои от смъртожадните се изкискаха.
— Това е Лонгботъм, нали? — ухили се злобно Луциус Малфой. — Е, баба ти е свикнала да губи членове на семейството в името на нашата кауза… едва ли ще бъде потресена от смъртта ти.
— Лонгботъм ли? — повтори Белатрикс и изпитото й лице се изкриви в налудничава злостна усмивка. — Имах удоволствието да познавам родителите ти, момче.
— ШНАМ — ревна Невил и се замята толкова силно, за да се отскубне от стягащата хватка на смъртожадния, че той извика:
— Някой да му направи зашеметяващо заклинание!
— Не, не, не — рече Белатрикс. Изглеждаше въодушевена, беше се оживила от вълнението, докато гледаше Хари, а после отново Невил. — Нека видим колко ще издържи Лонгботъм, преди да откачи като родителите си… освен ако Потър не реши да ни даде пророчеството.
— НЕ ИМ ХО ДАФАЙ! — изкрещя Невил, който, вън от себе си от ярост, зарита и се загърчи, докато Белатрикс се приближаваше с вдигната магическа пръчка към него и към смъртожадния, който го държеше. — НЕ ИМ ХО ДАФАЙ, ХАРИ!
Белатрикс насочи пръчката.
— Круцио!
Невил изпищя и подви крака към гърдите си, така че смъртожадният, който го стискаше, вече го държеше във въздуха. Пусна го, той падна на пода и от болка се замята с писъци.
— Това беше само проба — оповести Белатрикс и пак насочи пръчката, а Невил спря да пищи и захлипа в краката й. Тя се извърна и се вторачи в Хари. — Е, Потър, или ни даваш пророчеството, или гледаш как малкото ти приятелче издъхва в адски мъки.
На Хари не му се наложи да мисли — нямаше избор. Пророчеството се бе нагорещило от топлата му длан, когато той го подаде. Малфой скочи напред да го вземе.
Точно тогава някъде високо над тях с трясък се отвориха други две врати и в помещението влетяха още петима души: Сириус, Лупин, Муди, Тонкс и Кингзли.
Малфой се обърна и насочи магическата пръчка, ала Тонкс вече беше запратила право по него зашеметяващо заклинание. Хари не изчака да види дали ще го порази и скочи от подиума, за да не пречи. Смъртожадните се стъписаха от появата на членовете на Ордена, които ги обсипаха с проклятия, докато слизаха тичешком от стъпало на стъпало към хлътналия под. Хари видя през стрелкащите се тела и светкавиците, че Невил пълзи. Избягна поредната струя червена светлина, метна се по корем на земята и отиде при приятеля си.