Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Дай го на мен, Потър — повтори провлаченият глас на Луциус Малфой, който протегна ръка.
Хари усети как всичко в него се надига и му призля. Бяха попаднали в клопка, а съотношението на силите беше две към едно не в тяхна полза.
— На мен — каза отново Малфой.
— Къде е Сириус? — попита Хари.
Неколцина от смъртожадните се изсмяха, някъде от здрача вляво от Хари се обади груб женски глас, който каза ликуващо:
— Черния лорд винаги знае!
— Винаги! — повтори тихо като ехо Малфой. — А сега, Потър, ми дай пророчеството.
— Искам да знам къде е Сириус!
— Искам да знам къде е Сириус! — повтори присмехулно жената вляво.
Тя и останалите смъртожадни бяха наобиколили Хари и приятелите му, бяха само на няколко крачки и светлината на магическите пръчки заслепи момчето.
— Заловили сте Сириус — каза Хари, без да обръща внимание на обземащата го паника и на страха, с който се бореше още откакто бяха тръгнали покрай ред деветдесет и седми. — Той е тук. Знам.
— Невръстното дете се събуди уплашено и започна да се бори със съня — рече жената с ужасен, престорено лигав глас.
Хари долови как Рон се размърдва до него.
— Не прави нищо — каза му едва чуто. — Засега…
Жената, повторила присмехулно думите му, се изкикоти дрезгаво.
— Чухте ли го? Чухте ли го? Дава нареждания на другите деца, все едно се кани да се бие с нас!
— О, Белатрикс, ти не познаваш Потър така, както го познавам аз — рече тихо Малфой. — Има голяма слабост към героичните дела и Черния лорд е наясно с това. А сега, Потър, ми дай пророчеството!
— Знам, че Сириус е тук — заяви Хари, макар че от паниката гърдите му се бяха сковали и той усещаше, че едвам си поема дъх. — Знам, че сте го заловили!
И други от смъртожадните се засмяха, въпреки че най-силно се смееше жената.
— Време е да научиш разликата между живот и сънища, Потър — натърти Малфой. — А сега ми дай пророчеството, или ще развъртим магическите пръчки.
— Хайде, направете го — подкани Хари и вдигна своята пръчка на равнището на гърдите си.
Заедно с неговата от двете му страни се вдигнаха и петте пръчки на Рон, Хърмаяни, Невил, Джини и Луна. Хари чувстваше, че на гърлото му е заседнала огромна буца. Ако Сириус наистина не беше тук, Хари беше обрекъл без причина приятелите си на смърт…
Но смъртожадните не ги нападнаха.
— Дай ми пророчеството и никой няма да пострада — заяви невъзмутимо Малфой.
Беше ред на Хари да се засмее.
— Как не! — подметна той. — Да ви дам това… пророчество било, значи. А вие ще ни пуснете да си идем у дома, така ли?
Още неизрекъл думите, и смъртожадната изпищя:
— Акцио прор…
Но Хари го очакваше, извика «Протего!», преди тя да е довършила заклинанието, и макар че стъкленото кълбо се плъзна до върховете на пръстите му, успя да го задържи.
— О, този дребосък Потър знаел някои неща! — провикна се тя и през процепите в качулката се взря с безумни очи в него. — Добре тогава…
— КАЗАХ ТИ, НЕ! — ревна Луциус Малфой на жената. — Ако го счупиш…
Мозъкът на Хари работеше трескаво. Смъртожадните искаха прашното стъклено кълбо. Него то не го интересуваше. Той имаше само едно желание: да изведе всички живи, да направи всичко възможно приятелите му да не платят ужасна цена за неговата глупост…
Жената пристъпи напред, по-далеч от съучастниците си, и смъкна качулката. Лицето на Белатрикс Лестранж, което в Азкабан беше измършавяло и заприличало на череп, сега бе озарено от трескав фанатичен пламък.
— Още ли трябва да те убеждаваме? — рече тя, като дишаше на пресекулки. — Добре тогава… хванете най-малкото момиче — нареди Белатрикс на смъртожадните до себе си. — Нека той погледа как го изтезаваме. Аз ще го направя собственоръчно.
Хари усети как другите пристъпват в плътен обръч към Джини и като стисна пророчеството до гърдите си, се мръдна встрани и застана точно пред нея.
— Ако смятате да нападате някого от нас, ще се наложи да счупите това — заяви Хари на Белатрикс. — Не мисля, че главатарят ви ще остане особено доволен, ако се върнете без пророчеството.
Жената не се помръдна, само го изгледа и навлажни с върха на езика тънките си устни.
— И така — продължи Хари, — за какво пророчество всъщност става дума?
Не се сещаше какво друго да прави, освен да говори. Невил беше притиснал ръка до неговата и той долови, че приятелят му трепери, върху тила си усещаше и учестеното дишане на някого от приятелите си. Надяваше се, че всички мислят усърдно как да се измъкнат, защото неговият ум не раждаше нищо.