Фантомът на паметта

— Така ли? — Боря повдигна вежди и ме погледна заинтригувано. — Никога не бих повярвал. Дюхон, та ти през целия си живот си бил толкова кротък и праволинеен, че човек дори не може да си представи, че би могъл да се объркаш. Ти си ходещ образец за безконфликтност. Я ми разкажи какво те сполетя.

Изведнъж така се развълнувах, сякаш щях да се явявам на изпит. Ръцете ми се разтрепераха и имах чувството, че няма да успея да овладея гласа си. Господи, какво ми става? Ако на мястото на Боря бе някой друг, щях да прибегна към изпитаното средство да въплътя своя събеседник в образа на някое животно, птица или цвете, защото това винаги ми помагаше. Но у Боря не можех да видя нищо друго, освен самия Боря. Точно както не виждах други образи и у мама. Нямах такива и за баща си, и за Вера, когато бяха живи. Не знаех защо. Може би защото познавах тези хора от детството си. Може би защото, макар и да се отнасях към тях критично, аз ги обичах с цялото си сърце.

Моят разказ вероятно не се получи кой знае колко свързан, тъй като така и не успях да овладея появилото се у мен — неизвестно откъде — вълнение. Но Боря схвана същността на проблема.

— Мога да ти предложа една версия — тутакси откликна той веднага след като завърших обърканото си повествование. — Научил си нещо за музиканта на Светка, било е нещо лошо и затова си решил да не му даваш пари. Но не си искал да огорчиш момичето и си отлагал обяснението. Най-вероятно си се срещнал с този тип, как му беше името — Гарик ли? Да, та така, срещнал си се с Гарик, казал си му, че няма да му дадеш пари, но си му обещал, че няма да кажеш нищо лошо на дъщеря си за нейния музикант и си го накарал да ти се закълне, че ще я остави на мира. Вероятно той ти се е заклел. Но не е оставил момичето на мира и е продължил да ѝ мъти главата, а сега тя наистина не разбира какво става и защо не ѝ даваш парите. Навярно си бил много разтревожен от факта, че Гарик е свързан с евентуални бандюги, и си се страхувал да не забърка и Светка в някое престъпление. Притеснявал си се, гърчил си се и точно в такова състояние си налетял на Олга Андреевна. Съзнанието ти изцяло е било заето с проблемите на Светка, не си успял да се съсредоточиш навреме, проявил си слабост и тя те е хванала натясно и е измъкнала от теб обещание да напишеш книга за Вера. Как ти звучи тази версия, става ли?