Кралят на казиното

„Днес срещнах велик човек. Скоро светът на хазарта ще стане свидетел на грандиозен феномен. Той не е нито мошеник, нито картоиграч, той е математик. Но дълго ли ще оцелее този човек?“

Павлов запали нова цигара и погледна въпросително Лариса.

— Трябва да спасяваме Андрей значи — каза тя.

— Когато се получиха сигналите за удивителната, почти без загуби игра на Робърт Уест, аз се сетих за тетрадката на Илич. Моите момчета се лепнаха за Уест, пообиколиха с него из Москва и другите градове да наблюдават играта му, дори един ден самите те седнаха да играят с него и бяха оскубани като пилета. А ти знаеш, че нашите са много печени в картите. Когато ги попитах как той успява да печели така, всички в един глас заявиха, че това не е човек, а някакъв компютър. Или извънземен… Какво ще кажеш, а?

— С Андрей не сме се виждали цели десет години. Спомням си, че беше малко слабохарактерен, но при ситуации, когато бе засегната честта му или честта на неговите приятели, винаги реагираше праволинейно и твърдо. Беше добър човек. Какъв е станал сега — не знам, не мога да кажа.

— Струва ми се, Лев Толстой беше казал, че характерът на човека се оформя до седемгодишната му възраст. Не смятам, че Андрей прави изключение.

— Не знам, не знам — повтори Лариса. — Но съм сигурна, че е в опасност.

— Ако имаш предвид тези господа — посочи снимките Павлов, — можеш да бъдеш напълно спокойна.

— Городецки никога няма да изпусне от ръцете си такава дойна крава.

— Алберт Георгиевич ще пусне Уест да си върви по живо, по здраво, и то веднага щом го посъветваме за това.

— Мисля, че си доста самонадеян…

— Защо, нима някога съм се лъгал?

— Случвало се е.

— Господин Городецки е притиснат от две страни. В Екатеринбург вече получи предупреждение от нашите хора, а в Москва — от Ваня Монголеца.

— Ваня е пристигнал в Москва?

— Ваня си стои в Хонконг, но пристигнаха Антон Маевски й Михаил Сергеев-Майкъл. От Бахамските острови. И веднага започнаха да действат. Завладяха вече едно казино до Рижката гара. Или поне хората на Попа го напуснаха.

— Значи Монголеца се е решил? Очевидно е дошло време… — попита или уточни Лариса.

— Наближава моментът. Скоро Фима и Алик ще тръгнат с кисели физиономии.

— Ами ако Попа очисти Андрей?

— За какво? Задето му сложи в джоба един милион? Пък и Алберт Георгиевич не е Ваня Монголеца. Той е човек без криминално минало. Бизнесмен, и то голям мошеник, но не и убиец. Не обича да се лее кръв.

— Пък и е религиозен. Маса пари пръсна по реставрацията на най-различни храмове — насмешливо се усмихна Лариса.

— Ето на, виждаш ли, религиозен е. Това дори не ми беше известно. Но ти си права, че Андрей е в опасност. И тази опасност идва от хората на Монголеца, знаеш, че Ваня действа по свои собствени закони. Алик ще освободи Уест, бъди сигурна, но Ваня тутакси ще го лапне. А защо да не го прикоткаме ние? Подобни гении не се срещат под път и над път.