Оцеляват само силните [bg]

— На западното.

— Сигурно се е опитвала да забърше някой баровец от Бевърли Хилс — вметна Макларън.

Риналдо сви рамене.

— Кога се случи това? — продължаваше да я разпитва по-възрастният.

— Миналата година. През декември, струва ми се. Беше студено и тя беше с пухено палтенце, но отдолу нямаше блуза.

Хукс старателно записваше.

— Значи мога да извадя биографичните данни от досието й.

— Може би не, защото е малолетна и случаят е закрит. Беше на осемнадесет години без малко и й казах, че е извадила късмет. Ако ви трябва само домашният адрес, мога да ви заведа дотам.

— Адресът е добро начало. — Хукс погледна Макларън. — Ще идеш ли?

— Разбира се — отвърна по-младият.

Двамата с Риналдо се отдалечиха, качиха се в патрулната кола и потеглиха през южния вход.

— Забелязваш ли някакви потресаващи съвпадения? — обърна се Хукс към Майло.

— Не бих казал.

— Твоят случай е дете на дипломат, нали?

— Да, от Израел.

— Но не е разгласен публично?

— Покриха всичко. — Майло му предаде опасенията на Кармели.

— Е, може и да е бил прав, но не мога да преценя. Звучи забавно — отбеляза тъмнокожият.

— А-ха. А ти какво ще правиш с тази девойка, Уилис?

— Както обикновено. Ако извадим късмет, ще се окаже работа на някой боклук от съседната къща. Ако не — кой знае? Не е била особено предпазлива.

Майло се вгледа в отсрещния край на двора.

— Децата гледат трупа.

— Ако портиерът не я бе заварил и не я бе свалил, щяха да я видят как виси на люлката, което е още по-лошо.

— Необичайна реакция — защо я е свалил?

Четирите бръчки на челото на Хукс се вкопаха по-дълбоко.

— Гражданска доброволност. Сигурно слуша речите на кмета. Я почакай. — С бърза, плавна походка той се промъкна в тълпата и като забеляза човека със сивата униформа, му направи знак да се приближи.

Мексиканецът застана при нас, облизвайки устни.

— Ако може да ни отделите една минута, господине — обърна се към него Хукс, а после ни го представи. — Това е господин Монтес.

Човекът кимна. Отблизо ми се стори на около шейсет години, с обезобразено от белези лице като на професионален боксьор и груба сива брада. Метър и шейсет, широки рамене, едри ръце с къси пръсти и несъразмерно големи крака.

— Детектив Стърджис — представи се Майло и протегна ръка.

Монтес я стисна. Очите му бяха кървясали.

— Зная, че вече сте разказали каквото знаете, господине — започна Майло, — но ако не възразявате, бих искал отново да го чуя.

Монтес вдигна поглед и пъхна ръце в джобовете си.

— Идвам на работа в седем часа — каза той с ясен глас, но с изразен акцент. — Както винаги, почиствам основната сграда и пристройка Б, а после идвам да помета игрището. Мета рано, защото понякога хората оставят какви ли не лай… неща в двора. Не искам децата да ги виждат.