Оцеляват само силните [bg]

— Мисля, че беше на осемнадесет-деветнадесет години, но се държеше като дванадесетгодишна. Или дори по-малка. Семейството е много зле. Тя живее на Тридесет и девета улица с баба си, а може и да е някаква възрастна леля, и в къщата им непрекъснато влизат и излизат хора.

— Наркотици ли се продават?

— Не съм сигурна, но не бих се учудила. Има брат в Сан Куентин, беше голяма клечка в тези среди.

— Име?

— Не го зная, съжалявам. Помня само това — бабата ми го разказа по повод на това, че била доволна от заминаването му, така нямало да влияе лошо на Латвиния. — Тя се смръщи. — Жената доста се стараеше.

Хукс си водеше бележки.

— А някакви познати или приятели гангстери? — попита Макларън.

Риналдо сви рамене.

— Доколкото ми е известно, не излизаше конкретно с никого. Не членуваше в банда, искам да кажа. По-скоро забърсваше който й попадне… като цяло беше доста промискуитетна. Освен това пиеше, защото на няколко пъти я улавях с бутилки малцово уиски и джин.

— Арестувахте ли я?

Риналдо се изчерви.

— Не, просто й го отнех и го изхвърлих. Знаете как е тук.

— Естествено — съгласи се Хукс. — Друго интересно нещо?

— Сигурно има много неща, но аз не съм я хващала в по-сериозни провинения — искам да кажа, не използваше хероин, доколкото знам.

— А деца имаше ли?

— Не съм чула. Но може и да е имала, никак не се свърташе на едно място. Не беше трудно да я прекара човек. Беше като дете с тяло на възрастен. Тъй че кой знае.

— Би било интересно, ако е бременна — отбеляза Хукс. — Нямам търпение да излязат резултатите от аутопсията, та да разбера. — Той хвърли поглед към тялото. — Нищо не личи. Момичето е дребно.

— Дребно е — съгласи се Макларън. — Коен каза, че била метър и петдесет и два, четиридесет и пет килограма.

— Да, доста дребна — потвърди Риналдо. — Всеки би могъл да я нарани.

— А имате ли някаква идея кой го е направил?

— Съвсем не.

— Значи не е имала открити врагове.

— Не съм чувала. Беше доста мило дете, но всеки можеше да я прекара. Както ви казах, беше поизостанала в развитието си.

— Все още не мога да добия точна представа в каква степен — каза Хукс.

— И аз не зная с точност, сър. Тоест, момичето говореше свързано и на пръв поглед си изглеждаше съвсем нормално, но като се заговориш с нея, веднага се разбираше, че е незряла.

— Като дванадесетгодишно хлапе.

— Може би дори по-малко. Десет-единадесет. Но въпреки всички глупости, които вършеше беше някак… невинна. — Служителката отново се изчерви. — Не беше хулиганка, разбирате ли?

— Участвала ли е в някаква програма? — поинтересува се Макларън. — Посещавала ли е някакво специално училище, или нещо подобно?

— Не мисля, че изобщо ходеше на училище. Просто я срещах по улиците — все се мотаеше навън. Понякога й казвах да се поразмърда и да се прибира вкъщи.