Кървава разходка [bg]

— Имате ли представа защо е постъпила така? — попитах аз.

— Не — отговори той. — Както казах, не поддържахме връзка. Истината е, че дори когато още бяхме заедно, не знаех какво й доставяше удоволствие. Онова, което наистина обичаше да прави, бе да ходи на кино — можеше да гледа филми цяла нощ. Понякога ми се струваше, че за нея нямаше значение какво се показва на екрана, просто обичаше да седи в залата. Всъщност никога не я опознах напълно.

— Къде се срещнахте?

— Още една романтична история — в хотелския бар. В „Мариот“ на летището, за да бъда точен. Аз бях там, за да посрещна клиент от Далечния изток, който така и не се появи, а Клеър трябваше да присъства на конференция на психолози. Седях на бара, раздразнен, че този човек ми погаждаше такъв номер и че бях изгубил половината си ден. Клеър влезе с плавна походка и навирен нос и седна през няколко столчета от мен. — Той посочи снимката: — Както можете да видите, тя беше красива. Не точно мой тип, но пък именно това може би ме е привлякло.

— Какво значи „не точно мой тип“? — попитах аз.

— Дотогава се бях срещал с юридически секретарки, с помощник-юристки, няколко манекенки, претендентки за актриси — говоря за момичета, които се обличат модно, гримират се и така нататък. А Клеър изглеждаше точно такава, каквато си беше — учена. Чудесна фигура, но явно не се интересуваше от външния си вид. В оня следобед носеше бабешки очила и една от дългите си щамповани рокли. Целият й гардероб се състоеше от такива рокли, тениски и джинси. Никакъв грим. Никакви високи токчета — отворени сандали, помня, че се загледах в краката й. Тя имаше наистина хубави крака, с очарователни бели пръсти. Клеър видя, че съм се вторачил, и се засмя — с нейния нисък смях, който ме порази, защото наистина беше много секси, а после аз я заоглеждах през чашите и разбрах, че действително изглежда страхотно. Тя си поръча джинджифилова бира, а аз обръщах чашите с „Блъди Мери“. Направих някаква остроумна забележка, че е страшно гадже. Тя пак се засмя, аз се преместих по-близо и останалото е история. Оженихме се след два месеца. В началото мислех, че съм умрял и че съм отишъл на небето. — Кожата му имаше типичния за всички червенокоси хора млечен оттенък и сега порозовя. — Това е цялата горчива история — завърши той. — Не знам защо дойдох тук, но ако има още нещо…

— Умрял и отишъл на небето? — повтори Майлоу.

Розовината започна да преминава в яркочервено.