Кървава разходка [bg]

Предната врата на къщата не беше заключена и аз влязох. Майлоу се беше настанил в средата на празната всекидневна. До вратата за кухнята стоеше мъж на около четиридесет години, облечен в син костюм, с бяла риза и жълта вратовръзка на точки. Беше висок около метър и осемдесет, спретнат, с късо подстригана къдрава червеникава коса и прошарена брада. Златен часовник на лявата китка, халка с малки диаманти, лъснати до блясък тъмночервени обувки.

Майлоу ни представи един на друг:

— Това е доктор Делауер, нашият консултант психолог. Докторе, мистър Старджил.

— Джо Старджил.

Протегната ръка. Сухи длани, но неспокойни очи с лешников цвят. Гласът му беше малко дрезгав. Той погледна край мен в празната стая и поклати глава.

— Мистър Старджил тъкмо казваше, че преди къщата е изглеждала доста по-различно.

Джо обясни:

— Ние не живеехме по този начин. Имахме килими, които покриваха целите подове, мебели. Тук стоеше голяма кожена софа; на онази стена имаше хромиран шкаф — мисля, че го наричат етажерка. Клеър ме научи на тази дума. Бях си купил малко неща, когато бях ерген, но тя напълни къщата. Керамични изделия, статуетки, макраме — всякакви подобни неща. — Отново поклати глава. — Трябва много да се е променила.

— Кога говорихте с нея за последен път, сър? — попита Майлоу.

— Преди години. Когато изнасях вещите си. Може би половин година преди окончателното решение на съда.

— Значи сте се разделили преди развода?

Старджил кимна, като докосна края на брадата си.

Майлоу продължи:

— Значи вашият последен контакт би трябвало да е бил преди около две години и половина.

— Точно така.

— Никога ли не сте обсъждали развода?

— О, разбира се! Няколко телефонни разговора, за да уточним подробностите. Мислех, че имате предвид истински разговор.

— О! — каза Майлоу. — И след развода никога не сте я посещавали тук?

— Нямаше причини — отговори Старджил. — Клеър и аз бяхме приключили — бяхме приключили много преди да го сторим официално. Всъщност не успяхме да заживеем истински.

— Бракът ви бързо е тръгнал да се разпада.

Старджил въздъхна и закопча сакото си. Ръцете му бяха големи, покрити с рижи косъмчета.

— Не става въпрос за разпадане. Като цялост той се оказа една грешка. Ето, донесох това. Намерих го тази сутрин.

Той извади портфейл от крокодилска кожа и измъкна оттам малка снимка, която Майлоу внимателно разгледа, а после подаде и на мен.

Цветна снимка на Клеър и Старджил, ръка за ръка, на фона на надпис „Току-що женени!“. Той беше облечен в светлокафяв костюм и тъмнокафява риза, нямаше брада и носеше очила. Лицето му беше костеливо, а усмивката му — колеблива.