Кървава разходка [bg]

— Защо?

— Защото вече няма намаление на данъците.

— Кой става неин собственик след смъртта на доктор Арджънт?

Старджил внимателно го изгледа. После закопча сакото си.

— Не знам.

— Значи не сте имали споразумение помежду си — в случай че тя умре, къщата да се върне на вас?

— Съвсем не.

— Досега не сме открили никакво завещание… А вие имате ли завещание, сър?

— Да. Каква връзка има това, детектив Стърджис?

— Просто искам да разбера всички подробности.

Ноздрите на Старджил се разшириха.

— Понеже аз съм бившият й съпруг, значи съм заподозрян? О, хайде де! — Изсмя се. — И какъв е мотивът? — Отново се изсмя, пъхна ръце в джобовете и се поклати на токовете на обувките — жест от съдебната зала. — Дори и да получа къщата, ще има да плащам още триста хиляди плюс всичко останало. Едно от нещата, които направих, когато се преместих в Сан Диего, беше да инвестирам в имот край брега. Сега съм вложил там шест-седем милиона, тъй че убийството на Клеър за някакви триста и петдесет хиляди, освен данъците, би било нелепо. — Той отиде до празния кухненски шкаф и потърка политурата. — Клеър и аз никога не сме били врагове. Никога не бих могъл да си пожелая по-добра бивша съпруга, така че защо, по дяволите, да я убивам?

— Сър — каза Майлоу, — аз би трябвало да задам тези въпроси.

— Разбира се. Чудесно. Питайте! От приказките за Клеър вече ми става лошо. Почувствах истинска нужда да направя нещо — да бъда полезен. Точно затова пристигнах тук, за да ви донеса всички документи. Бих могъл да предположа, че ме подозирате, но все пак… — Той сви рамене и обърна гръб към нас. — Единственото, което мога да ви кажа, е, че се радвам, че това е ваша, а не моя професия. Нещо друго, за да ме проверите?

Аз се намесих:

— Какво можене да ни кажете за семейството на Клеър, за нейния социален живот?

— Нищо.

— Нищо за семейството й?

— Никога не съм се срещал с родителите й. Всичко, което знам, е, че е родена в Питсбърг, завършила е Питсбъргския университет, после е заминала за Кейз Уестърн за докторската си дисертация. Тя не обичаше да се разпростира върху миналото си.

— Не обичаше или избягваше? — попитах аз.

— И двете.

— И никога не ви е говорила за семейството си?

Старджил се завъртя и ме погледна.

— Точно така. Тя беше като затворена книга. Твърдеше, че няма братя и сестри. Родителите й имали някакъв магазин. Освен това, не знам нищичко друго. — После поклати глава. — Аз много й разказвах за семейството си и тя слушаше. Или поне се правеше, че слуша. Но и тя никога не се срещна с моите родители. По мой избор.