Кървава разходка [bg]

— Кога пристигат родителите й?

— След няколко дни. Защо не се срещнеш с тях?

— Разбира се.

Влязох в колата.

Той продължи да разсъждава на глас:

— В началото я възприемахме като симпатична жена, а сега мислим за нея като своего рода тиранин… Което значи, че аз ще трябва да намеря някой крайно неуравновесен тип със садистични наклонности, който в момента използва кредитната й карта. Тъй като говорим за това, най-добре ще е да се обадя във „Виза“. — Погледна назад към къщата. — Може би е имала посетители, които никой не е виждал. Или само един извратен любовник… Нейната всекидневна би могла да се използва като огромен тепих, нали? Достатъчно пространство, за да се търкаляш на воля — подовете са гладки като задничето на бебе. По дъските няма следи от течности, но кой знае?

— Лакираният под не се ли почиства по-лесно? — попитах.

— Вярно. Килимът все ще задържи нещо.

— Старджил каза, че е махнала всички килими.

Майлоу потърка лицето си.

— Бивш пациент или мошеник, тъй или иначе, някое лошо момче, за което тя си е мислела, че може да го контролира.

— А това и в двата случая отговаря на обстоятелството, че е била намерена в собствената й кола. Значи е някой, който си няма своя.

— И при това я слага на мястото на шофьора, подчертавам. — Слаба усмивка. — Късно нощно запознанство — вече знаем от Старджил, че тя не е имала нищо против случайните връзки. Отиват някъде и нещата тръгват зле. В нея няма следи от сперма, тъй че не се е стигнало до цуни-гуни… Лошото момче я нарязва, пъхва я в чувала за смет, натъпква я в багажника и я откарва с колата до Лос Анджелис — запад. Не присвоява колата, защото това е най-сигурният начин да бъде пипнат. Умен. Педантичен до дребнавост. Не е някой от „Старкуедър“. — Направи гримаса. — Искам да кажа, че тук си губя времето. Отново сме в изходна позиция.

— Клетъчният му телефон изпиука. Откачи го от колана си и заговори: — Стърджис… О, здравейте… Да, благодаря… О? Как така? Защо не ми казахте?… Добре, разбира се, ще бъде чудесно, само ме упътете. — Като притискаше апарата до ухото си, той извади бележника си, записа нещо и изключи телефона. — Беше младата мис Оут. Тази вечер е нощна смяна в „Старкуедър“ и преди това иска да поговорим.

— За какво?

— Не ми каза, но ще разбера, когато я изслушам.