Реката на тайните [bg]

Всъщност те прибираха труповете им.

— Оставят ли ни? — извика Мигел, който не бе чул стрелбата.

— Да. Заминават с хеликоптера.

— Не може ли да тръгнем с тях?

— Ще е много по-забавно да се спуснем по водопада — отговори Лорън и се втрещи, когато нападателите изхвърлиха първия труп в езерото. Сигурно бяха натъпкали дрехите му с камъни, защото тялото потъна веднага. Другите двама убити панамци също бяха безцеремонно хвърлени във водния гроб.

Сцената на трите убийства бе почистена. Всяка следа от доказателства като например гилзите, можеше лесно да се обясни в страна, пълна с оръжия, наркотрафиканти и бунтовници.

— Рубен заминава ли? — попита Мигел.

— Още не. Хеликоптерът отново прелита над езерото. Те… сякаш пускат нещо.

Като чу това, Мърсър заповяда на момчето да не мърда от мястото си и се измъкна от тунела. Видя хеликоптера точно когато от вратата срещу позицията на стрелеца се показа нещо като голямо дуло. След миг се появи и второ.

А после хеликоптерът рязко се издигна и се отдалечи от вулкана. След секунди шумът на перките заглъхна.

— Какво беше това? — попита Лорън, но Мърсър вече бягаше към дървото, под което бе скрита лодката.

Първата дълбочинна бомба, съдържаща трийсет и пет килограма динамит, експлодира на половината разстояние от дъното на езерото, след като потъва цяла минута. Взривната вълна стигна до повърхността за част от секундата. Стълбът вода се издигна на седем метра и се изля обратно с такава сила, че въздухът сякаш започна да вибрира. Вторият, още по-мощен взрив, избухна след още минута на още по-голяма дълбочина. Островът се разтресе, сякаш имаше земетресение.

— Мърсър, какво правят? — извика Лорън, когато той се върна с тежкия вързоп с припаси, който Гари Барбър бе оставил в лодката.

— Качи се на най-високата точка на острова — без да спира, отговори Мърсър. — Дръж Мигел близо до себе си.

Лорън хвана момчето за ръката, изкатери се на високия седем метра връх в южния край на острова и погледна езерото. Близо до мястото на първата експлозия водата сякаш вреше като в казан. Чуваше се постоянно бръмчене като от далечен мотор на самолет. Пространството от кипяща вода нарастваше бързо. Лорън нямаше представа какво означава това, докато не погледна към брега, където огънят на Рубен продължаваше да гори.