Танцът на мъртвите момичета [bg]

Папката съдържаше целия им живот, сведен до няколко реда на хартия. Рождени дати, подробности за успеха в училище. Имаше написани на ръка доклади от вампира Брандън, който им даваше Защита. Дори и те бяха безинтересни.

Но всъщност не бяха чак толкова безинтересни, защото между шестнадесетата и осемнадесетата си година Ева се бе променила. Огромна промяна. Училищната снимка на петнадесет години показваше хубаво, нежно момиче, облечено в обикновени дрехи — нещо, което дори Клеър би носила.

Снимката на Ева на шестнадесет вече беше готическа. Бе боядисала тъмната си коса гарвановочерна, бе гримирала лицето си в бяло, бе изрисувала в черно очите си и най-общо казано, бе приела готически вид.

На седемнадесет бе започнала да си прави пиърсинги — една обеца се виждаше на езика й, когато се бе изплезила пред фотоапарата.

На осемнадесет изглеждаше тъжна и предизвикателна и после снимките спираха, освен онези, които сякаш бяха от наблюдение върху Ева в „Комън Граундс“ — как прави еспресо и си приказва с клиентите.

Ева с Оливър.

Трябва да провериш Джейсън, припомни си Клеър и обърна страницата.

Джейсън бе същият, само че по-млад. По същото време, когато Ева бе придобила готическия вид, и той бе станал такъв, само че в неговия случай нещата не опираха само до мода, а очевидно промяната го бе направила и по-мрачен. В очите на Ева винаги имаше насмешливо и закачливо пламъче. В погледа на Джейсън нямаше светлина. Той изглеждаше кльощав, силен и опасен.

Клеър се стресна, като осъзна, че го бе виждала и преди. Беше стоял на улицата и я зяпаше, преди тя да влезе в „Комън Граундс“ и да разговаря със Сам. Джейсън Росър знаеше коя е.

— Джейсън обича ножовете, доколкото си спомням — обади се Амели. — Понякога се мисли за вампир. Ако бях на твое място, щях много да внимавам. Той няма да е така… учтив като моите хора.

Клеър потръпна и продължи да прелиства страниците, като набързо изчиташе не особено впечатляващите резултати за успеха му в училище, а после и полицейските доклади.

Ева бе свидетелката, която го бе предала на полицията. Тя го бе видяла да отвлича момичето и да бяга с нея с кола — момиче, което по-късно бяха открили да се влачи по улицата с кървяща прободна рана. Момичето отказало да даде показания, но Ева го направила. И Джейсън изчезнал.

Досието показваше, че е освободен от затвора преди два дни в девет часа сутринта. Достатъчно време, за да хване Карла Гаст в Студентския град и…

Зарежи лошите мисли, Клеър. Зареди се с добри.

Тя продължи да прелиства страниците и се загледа в майката и бащата на Ева. Изглеждаха… нормални. Може би малко мрачни, но със син като Джейсън, това вероятно не бе толкова странно. И все пак не приличаха на родители, които биха изхвърлили дъщеря си, без да й пишат, без да й се обаждат или да я посетят.