Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Благодаря, госпожо — каза и внимателно смъкна раницата. Сложи я на пода, после седна на един от двата стола срещу бюрото.

— Колко си възпитана! — отбеляза Амели. — И то във времена, когато маниерите са забравени… знаеш какво означава маниери, нали, Клеър? Поведение, което позволява на хората да живеят заедно, без да се избиват. През повечето време.

— Да, госпожо.

Мълчание. Някъде зад Клеър голям часовник отброяваше минутите. Тя усети как капка пот се спуска по врата й и достига до черната й плетена блуза. Амели я гледаше, без да мига и без да помръдва, а това бе странно. Нередно. Хората просто не постъпват така.

Но пък Амели не бе човек. Всъщност в доста отношения тя най-много от всички вампири се различаваше от хората.

— Сам пита за вас — изтърси Клеър, просто защото това й хрумна и защото искаше Амели да престане да я гледа втренчено. Подейства. Амели примигна, раздвижи се и се наведе напред, като подпря острата брадичка на скръстените си ръце, лактите й още се подпираха на фотьойла.

— Сам? — каза тя бавно и погледът й се отмести вдясно, вперен в нищото. Опитва се да си спомни, реши Клеър; тя бе забелязала как хората — очевидно дори вампирите — движат така поглед, когато си спомнят за разни неща. — А, да, Самюел. — Погледът й се върна отново върху Клеър с обезпокояваща скорост. — И как така си разговаряла с милия млад Самюел?

Клеър сви рамене.

— Той искаше да разговаряме.

— За?

— Пита за вас. Мисля, че е самотен.

Амели се усмихна. Не се опитваше да впечатли Клеър с вампирските си особености — нямаше нужда от това! Така че зъбите й си останаха бели и равни, напълно нормални.

— Разбира се, че е самотен. Самюел е най-младият. Никой от по-възрастните му няма доверие, а по-млади няма. Той няма връзки във вампирската общност, освен мен, а не са му останали контакти и в човешкия свят. По-самотен е от всички на света, Клеър.

— Казваш, че искаш той да се чувства самотен?

— Да — отвърна спокойно Амели. — Имам си лични причини. И все пак експериментът да видиш как реагира някой толкова самотен, е интересен. Поведението на Самюел е интригуващо, повечето вампири щяха просто да станат жестоки и безчувствени, а той продължава да търси утеха. Приятелство. Мисля, че е необикновен.

— Ти си правиш експерименти с него?! — възкликна Клеър.

Платинените вежди на Амели бавно се вдигнаха и образуваха съвършени дъги над студените й, заинтригувани очи.

— Много умно от твоя страна, задето се досети, но внимавай: когато плъхът знае, че бяга в лабиринт, той вече не ни е полезен за изследване. Така че не разговаряй с него, стой далеч от милия Самюел. И така. Защо дойде при мен днес?

— Защо дойдох…? — Клеър се прокашля. — Мисля, че има някаква грешка. Аз търсех тоалетна.

Амели я изгледа смразяващо за секунда, после отметна назад глава и се засмя. Смехът й беше гърлен, жив, топъл и изпълнен с неочаквана радост и когато спря, Клеър все още забелязваше следи от него по лицето и в погледа й. Това й придаваше почти… човешки вид.