Пръстът, който те сочи [bg]

— Ами че това е то медикаментът, идиот такъв — изръмжа той. — Лично смесих съставките.

— И какви са те?

— Изсушени кучешки изпражнения — отвърна ми.

— Какво, какво?

— Моят лекар Бейт ми даде рецептата. Той лекува самия крал и е мъж от добро потекло. Най-сигурното средство, изпитано през вековете. От породиста кучка при това. Стопанинът ѝ е комендантът на замъка.

— Кучешки изпражнения?

— Да. Сушат се на слънце, стриват се на прах и се поръсва окото. Лекува всякакви очни болести.

По мое мнение тъкмо това беше причината толкова да страда от окото си. То се знае, безброй старинни средства се използват и днес, като някои несъмнено са не по-малко ефикасни от онези, предписани от лекар — но последното не е задължително похвала. Не се съмнявам, че минералните медикаменти, така горещо препоръчвани от Лоуър, с времето ще ги изместят. Можех да си представя що за дрънканици съпровождат подобна препоръка. Естественото привличане на подобия — стритите на прах екскременти установяват родство с инфекцията и я прогонват. Или пък не — както се случи.

— Не ми е мястото да го оспорвам, господине, но сигурен ли сте, че действа? — попитах.

— Ами ето че го оспорвате.

— Не — рекох предпазливо. — В някои случаи може и да е ефикасно, не знам. Откога ви безпокои окото?

— От около десет дни.

— А откога го лекувате така?

— От близо седмица.

— Оттогава окото ви подобри ли се, или се влоши?

— Не се подобри — призна той. — Но нищо чудно без лечението да беше станало още по-зле.

— А нищо чудно с различен способ да се подобри — парирах. — Ако ви предпиша друго лечение и окото ви се подобри, това би доказало…

— Би доказало, че първоначалното ми лечение най-после е дало ефект и вашето е без никакво значение.

— Нали искате окото ви да оздравее възможно най-бързо. След като сте му приложили лечение, което за немалък период не е довело до подобрение, значи лечението не действа в рамките на това време. Без значение е дали ще подейства след седмица, след две или след три години.

Доктор Гроув отвори уста да обори този ми аргумент, но ново болезнено пробождане в окото го накара да започне яростно да го търка.

Зърнах шанс да заслужа неговото благоразположение, а може би и хонорар, който да попълни изтъняващия ми портфейл. Поисках топла вода и се заех да измия гнусната субстанция, с надежда, че дори и само това можеше да донесе чудотворно изцеление. Когато завърших промивката, измъченото око вече се беше отворило и макар пациентът ми все още да изпитваше дискомфорт, изрази радост колко по-добре се чувства вече. Още по-удовлетворителното беше, че той го отдаде на отварата, която бях използвал.

— А сега, към следващия етап — твърдо рече доктор Гроув, като засука ръкави нагоре. — Пет унции ще са достатъчни, съгласен ли сте?

Отвърнах, че не съм, но се въздържах да допълня, че по мое мнение кръвопускането никому не е донесло полза, тъй като се боях да не изгубя доверието му. Вместо това посочих, че хармонията на тялото му ще се възстанови по-добре с леко повръщане след хранене — още повече видът му подсказваше, че спокойно би могъл да пропусне две-три хранения, без това да му навреди.