Пръстът, който те сочи [bg]

— Точно така! — казах. — И не просто да се добави, а да е млада и свежа кръв, несгъстена, с жизнена консистенция. Ами ако изведнъж това помогне за заздравяване на раната в старото тяло? Кой знае, Лоуър — повиших глас в увлечението си, — кръвта може да се окаже еликсирът на живота. Та нали е прието да се вярва, че здравето на старците се подобрява, ако делят постеля с дете. Представете си какво само може да сътвори млада кръв!

Лоуър се облегна и отпи голяма глътка ейл, докато обмисляше думите ми. Устните му мърдаха, докато водеше безмълвен разговор със себе си, прехвърляйки всички възможности.

— Попаднали сте под влиянието на мосю Декарт, нали? — попита.

— Защо мислите така?

— Съставихте теория и тя ви подсказва практическото ѝ приложение. Нямате никакви данни какво ще излезе от всичко това. И ако позволите да кажа, теорията ви е неизбистрена. Привеждате доказателства по аналогия — опирате се на жизнените сокове, в които не вярвате — само за да заключите, че решението се състои в набавяне на недостигащото. И добавяте жизнен дух, съществуването на който е твърде съмнително.

— Макар и самият вие да не го опровергавате.

— Да, това е така.

— Но все пак оспорвате теорията ми?

— Не.

— А има ли друг начин да установим дали съм прав, освен да я проверим на практика? Нали това е основата на експерименталната философия?

— Основата на мосю Декарт — уточни той, — ако съм го разбрал правилно. Съставя се хипотеза, а после се събират данни да се провери дали е вярна. Алтернативата, предложена от лорд Бейкън, се състои в това, че първо се събират данните, а после се прави извод, обхващащ всичко известно.

Когато си спомням със задна дата беседата ни, добросъвестно записана в тетрадката, която ме съпровождаше във всичките ми пътувания и която сега препрочетох за пръв път от много години насам, забелязвам много, скрито тогава от вниманието ми. Английското отвращение към чужденците много бързо води до желание да се отхвърля всяка стъпка напред, която им се вижда следствие на неверни по тяхно мнение методи — и тъкмо това позволява на тази най-високомерна от всички нации да обявява всички открития за свои собствени. Откритие, почиващо на неверни предпоставки, не е откритие; всички чужденци, намиращи се под влиянието на Декарт, използват неверни предпоставки, а следователно… Hypotheses non fingo. Тук няма хипотеза: не реве ли така като йерихонска тръба Нютон в нападките си срещу Лайбниц, че бил крадец, задето имал същите идеи като неговите? Ала тогава повярвах, че приятелят ми употреби този аргумент като средство за попълване на знанията ни.