Пръстът, който те сочи [bg]

— Ами кръв от вас?

— Не, защото аз трябва да провеждам експеримента.

— Няма проблем. Лесно ще намерим някого. Най-подходящ избор — продължи той — би била дъщерята. Тя ще се съгласи заради майка си. И съм уверен, че ще успеем да ѝ внушим колко е важно да запази мълчание.

Напълно бях забравил за дъщерята. Лоуър забеляза как се изопна лицето ми и се осведоми за причината.

— Последния път, като бях в дома им, тя прояви такава нетърпима дързост, че се заклех вече да не престъпя през прага им.

— Гордост, господине, гордост.

— Може би. Но вие трябва да разберете, че не съм в състояние да отстъпя. Тя е длъжна да ме моли на колене, преди да променя намеренията си.

— Да оставим това засега. Да предположим, че бихте могли да проведете опита — само да предположим. Колко кръв ще ви е нужна?

Поклатих глава.

— Петнайсет унции? Или двайсет. Човек може да изгуби толкова без лоши последствия. Възможно е и повече на по-късен етап. Дойде ми на ум, че кръвта трябва да излиза от едното тяло и да се влива в другото през едни и същи места — от вена във вена, от артерия в артерия. Бих препоръчал срязване на югуларната вена, само дето кръвотечението от нея трудно се спира. Не искам да спася майката за сметка на дъщерята, чиято кръв ще изтече. Така че може би някой от по-големите съдове по протежение на ръката. После ще се направи превръзка, за да се издуе. Това е лесната част. Смущава ме самото кръвопреливане.

Лоуър стана и закрачи из стаята, като ровеше в джобовете си.

— Чували ли сте за инжектиране? — попита ме.

Поклатих глава.

— А! Това е забележителна идея, която разработваме.

— Ние?

— Аз, доктор Уилис и приятелят ми Рен. В някои отношения идеята е сходна на вашата. Вземаме остър инструмент, вкарваме го във вената и впръскваме течности право в кръвта, като напълно избягваме стомаха.

Смръщих се.

— Поразително! И какво се случва?

Той помълча за кратко.

— Резултатите са смесени — призна. — Първия път се получи идеално. Инжектирахме една осма чаша вино в куче. Ако го беше излочило, не би се напило. Но така беше от пияно по-пияно. — Той се усмихна при спомена. — Едва се справихме с него. Скочи от масата, хукна из стаята, блъсна се в бюфета и се гътна по гръб. Направо изпопадахме от смях. Дори Бойл не сдържа усмивката си. Ала важното е как малко количество инжектирано вино оказва чувствително по-силно въздействие от същото количество вино, попаднало в стомаха. Следващия път взехме мърляв стар пес и му впръскахме амонячна сол.

— И?

— Издъхна, при това в тежки мъки. Когато го отворихме, установихме значителна корозия на сърцето. Следващия път пробвахме да впръскаме мляко, за да видим няма ли по този начин да елиминираме нуждата от хранене. За съжаление то се пресече във вените.