Пръстът, който те сочи [bg]

— Йова, 28 глава, стих 18 — сърдито изръмжа Гроув, раздразнен от подобна дързост. — „И който трупа познание, трупа тъга.“

— Еклесиаста, първа глава, стих 18 — парира Томас Кен, който също се разгорещи. Реших, че си имат своя лична разправия, която нямаше отношение към мен, нито към експериментите. — „Докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога глупците ще мразят знанието?“

— Притчи, първа глава, стих 22. „Твоята мъдрост и твоето знание — те те отклониха от пътя.“

Заключителният удар довърши бедния Кен, който не успя да си припомни източника на този цитат. Изчерви се от това публично унижение и отчаяно се опитваше да налучка отговора.

— Исаия, глава 47, стих 10 — тържествено обяви Гроув, когато поражението на Кен стана очевидно за всички.

Кен захвърли ножа, който шумно изтрака, и се изправи, за да напусне масата. Ръцете му трепереха. Уплаших се, че ще се стигне до бой, но всичко се оказа само представление.

— Към Римляни, глава 8, стих 13 — с леден тон процеди той и се отдалечи с решителна крачка от масата.

Стори ми се, че единствен аз чух заключителната му реплика, а на мен тя нищо не ми говореше. Маниерът на протестантите да се замерят с цитати от Библията винаги ми се е струвал донякъде нелеп, дори кощунствен. Във всеки случай, Гроув нищо не чу, напротив, остана доволен, че победата е негова.

Тъй като никой не нарушаваше мълчанието, реших (като чужденец, съвършено неориентиран в обстановката) да замажа някак случилото се.

— Аз не съм богослов, нито свещеник — заговорих в стремеж да върна спора в логическото русло, — но съм изучавал изкуството на медицината. И знам, че в много случаи лекарството може със същата сила да убие и да излекува. Приемам за свой дълг да научавам възможно най-много и да помагам на пациентите си да оздравяват. Надявам се в това да няма нищо неблагочестиво.

— Защо трябва да се доверявам на думата ви, когато противоречите на великите светила от миналото? Какво сте вие в сравнение с тяхното величие?

— Истинско джудже всъщност и ги почитам не по-малко от вас. Нима Данте не е нарекъл Аристотел il maestro di color qui sanno10? Но аз ви моля не за това, а да произнесете решение по резултатите от експеримента.

— Аха, експеримента! — възкликна злорадо Гроув. — Съгласен ли сте с извода на Коперник, че Земята се върти около Слънцето?

— Разбира се.

— А нима лично сте извършвали експерименти върху това? Проведохте ли наблюдения, съпоставихте ли ги с изчисления и установихте ли на базата на собствени усилия, че е така?

— Не. Уви, слабо осведомен съм в математиката.

— Значи вярвате в истинността на това, но не сте се убедили лично? Разчитате на думата на Коперник?

— Да, и на думата на осведомените, които са се съгласили с изводите му.