И пета ще умре [bg]

— Телесната ти температура започна да пада в мига, когато ти умря. Скоро ще се върне към нормалното. Какво видя?

Тя се мъчеше да прогони мъглата от очите си, но я болеше, като се опитваше да ги държи отворени. Слабата светлина й се струваше невероятно ярка, гореща, изгаряща. Когато стисна здраво очи, усети леко плясване по бузата.

Умряла?

— Какво видя? — попита пак мъжът. Разтриваше полека ръцете й през завивката и масажът постепенно я затопляше.

— Аз… умрях ли? — тя пак се закашля, а думите дращеха гърлото й с последните капки вода.

— Удави се. Сърцето ти беше спряло за две пълни минути, преди да те върна. Какво видя?

Лили чу думите, но й отне известно време да ги проумее. Главата й беше замаяна, мислите се движеха бавно, уморено.

Гърдите я боляха. Усещаше загнездена болка в ребрата. Осъзна, че вероятно мъжът й е правил изкуствено дишане, за да изпразни дробовете й от водата и да рестартира сърцето й.

— Мисля, че си ми счупил ребра.

Той я хвана за раменете и разтърси отпуснатото й тяло.

— Кажи ми какво видя? Трябва да ми кажеш сега, преди да забравиш! Преди да изчезне!

Болката в гърдите й гореше като нож, забит в корема. Лили изпищя.

Мъжът я пусна и се отдръпна назад.

— Съжалявам, много съжалявам. Просто ми разкажи и това ще приключи, просто ми кажи!

Лили едва тогава се замисли дълбоко, умът й прескочи назад към мига, която потъна под водата, когато… наистина ли се беше удавила? Спомняше си да вдишва водата, съзнанието й да се разпада. Спомни си мрака.

Не помнеше нищо.

— Нищо не видях. Мисля, че съм припаднала.

— Мъртва беше.

— Аз… — думите изчезнаха. Не си спомняше абсолютно нищо.

Мъжът я зяпаше с кървясали очи, облещени и подивели, с проточена от ъгъла на устата му лига.

— Спомням си, че припаднах и после ти ме събуди. Нищо друго.

— Трябва да си спомняш все нещо?

Лили поклати глава.

— Нищо.

Похитителят я пусна и приседна назад, опрял гръб в големия фризер. Свали си плетената шапка и почеса разочаровано глава.

Лили ахна.

През голата му глава минаваше огромен, пресен хирургически белег. Започваше над лявото ухо и обикаляше през тила. Беше зашит с черен конец, а плътта беше възпалена и морава.

Мъжът върна шапката на място, покри белега и се изправи, щадейки десния си крак. Протегна се надолу и изправи Лили на крака. Кръвта се оттече от главата й и тя се олюля, а пред очите й всичко побеля. Похитителят я задържа, докато тя успее да остане по-здраво на краката си, след това я отведе до клетката и я побутна навътре. Хвърли дрехите й след нея и хлопна вратата, после щракна и двата катинара.