Зовът на костите [bg]

Трупът беше в изправено положение, леко полегнал надясно, доста разложен, въпреки че студът и сухата почва бяха действали като попивателна и тъканите изглеждаха сбръчкани и изсушени, особено на лицето.

- За щастие, напоследък беше доста студено, разлагането е такова, каквото можеше да се очаква за пет месеца - отбеляза Сан Мартин. - На пръв поглед се вижда голям разрез на шията. Петната от кръв по предницата на пуловера показват, че е била жива, когато са я наръгали. Раната е дълбока и права, а това ни говори за много остро оръжие, голяма сила и твърдата решимост на нападателя да причини смърт. Ударът е нанесен без колебание, от ляво надясно, което показва, че нападателят е десничар. Загубата на кръв е била опустошителна и точно това е привлякло в първите часове толкова некрофаги; по тази причина, макар да е била добре увита и независимо от сухия терен, се наблюдава голяма активност на насекоми през първата фаза.

Амая се приближи до горния край на ямата и коленичи. Наведе леко глава настрани, сякаш й е призляло, и постоя така няколко секунди.

Съдия Маркина я погледна учудено и пристъпи загрижено към нея, но Йонан го хвана за ръката и го спря, шепнейки нещо на ухото му

- Това върху веждата й удар ли е? - попита Амая.

- Да, удар е - каза Сан Мартин, гордо усмихнат като учител от своя добър ученик - и явно е нанесен пост мортем; мястото е хлътнало, но не е прокървило.

- Погледнете - посочи Амая, - като че ли има и други по цялото тяло.

- Да - съгласи се Сан Мартин, привеждайки се още повече над трупа. - Тук дори липсва коса, а това не се дължи на разлагането.

- Йонан, ела, направи една снимка от този ъгъл - помоли тя.

Съдия Маркина приклекна до нея, толкова близо, че ръкавът на сакото му леко я докосна.

Той измърмори някакво извинение и запита Сан Мартин дали според него трупът е бил там през цялото време и дали е донесен веднага след настъпването на смъртта. Сан Мартин му отговори, че да, че останките от ларви съответстват на фауната, типична за района при първите фази, но че ще се произнесе окончателно, след като направи съответните анализи.

Съдията се изправи и тръгна към съдебната секретарка, която си водеше бележки от разумно разстояние.

Амая остана на колене още няколко секунди, оглеждайки намръщено трупа.

Йонан я наблюдаваше в очакване.

- Да я вдигаме ли вече? - попита един от експертите, сочейки трупа.

- Още не - отвърна Амая, без да откъсва поглед от тялото. - Господин съдия - махна тя с

ръка.

Съдията се обърна услужливо към нея и се приближи.

- Киралте не каза ли, че ако е разговарял с мене навреме, е шял да си спести четирите месеца гниене в затвора. Това каза, нали?

- Да, точно това, макар че, след като си призна за убийството, не знам как е очаквал това да стане.

- Аз мисля, че знам... - прошепна тя като на себе си.