Зовът на костите [bg]

- Чувства се в свои води - добави директорът.

- Така че не знам дали е номер, или истинско намерение, работата е там, че настоява за среща с вас и само с вас.

Амая си спомни деня на задържането му и очите, втренчени в огледалото, докато полицаят го разпитваше.

- Да, по време на ареста също попита за мен, но причините, които изтъкна, ни се сториха нелепи. Пък и тогава аз вече бях почти в отпуск и разпитът бе проведен от екипа, който водеше разследването до момента.

Киралте чакаше вече от десет минути в залата за разпити, когато Амая и съдията влязоха. Седеше облегнат на стола с прави линии, поставен пред масата. Беше разкопчал почти до кръста горнището на затворническата униформа и се усмихваше пресилено, излагайки на показ белезникавите си, доста широки венци.

„Мачото наистина се завръща“, помисли си тя, припомняйки си забележката на Йонан при задържането.

Киралте изчака да седнат срещу него, изправи се на стола си и протегна ръка към Амая.

- Най-после благоволихте да дойдете да ме видите, инспекторке, чаках доста дълго, но държа да кажа, че си заслужаваше. Как сте? Как е домочадието?

Амая пренебрегна протегнатата му ръка и след няколко секунди той я прибра.

- Господин Киралте, ако съм дошла днес дотук, то е само защото сте обещали да разкриете къде се намират останките на Лусия Агире.

- Както желаете, инспекторке, ваша воля, но честно казано, очаквах да сте по-любезна, защото ще допринеса за славата ви на ченге легенда - ухили се той.

Амая просто чакаше, без да сваля очи от него.

- Господин Киралте... - заговори съдията.

- Млъкнете - сряза го Киралте. Съдията го погледна видимо ядосан. - Вие мълчете, господин съдия, всъщност не знам какво, по дяволите, търсите тук, мълчете или няма да обеля нито дума, благодарете се, че ви позволявам да присъствате, защото пределно ясно заявих, че ще разговарям само с инспекторката Саласар, помните ли?

Съдия Маркина дръпна ръце от масата и се изпъна, сякаш се готвеше да скочи върху затворника. Амая почти чуваше как мускулатурата му скърца от възмущение, въпреки това той запази мълчание.

Киралте пак надяна вълчата си усмивка и се обърна към Амая, пренебрегвайки съдията.

- Много чаках, четири дълги месеца. Щеше ми се да стане по-скоро, всъщност работата се проточи по ваша вина, инспекторке. Както сигурно знаете, аз настоях да говоря с вас още когато ме арестуваха. Ако се бяхте съгласили, отдавна щяхте да разполагате с тялото на оная нещастница, а пък аз нямаше да гния четири месеца тук.

- Дълбоко грешите - отговори Амая.

Той поклати глава и се усмихна. „Забавлява се“, помисли си Амая.

- Е?... - подкани го тя.

- Обичате ли пачаран, инспекторке?

- Не особено.

- Не, май не сте от тоя тип жени, пък и сигурно не сте близвали алкохол по време на бременността. Добре правите, иначе децата се пръкват такива като мене - каза той през смях и додаде: - Сега сигурно я кърмите, нали?