![Зовът на костите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/9/zovt-na-kostite-bg-download.jpg)
Зовът на костите [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-450-3
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зовът на костите [bg]». Краткое содержание книги:
В Сегама разказват, че Тартало бил човек с гигантски ръст, едноок великан, който живеел в местност, наречена Тарталоечета („Къщата на Тартало“), в близост до планината Садар. Оттам правел набези по долини и възвишения, отвличал агнета и хора, изпичал ги и ги
изяждал.
В един от случаите двама братя вървели по една пътека. Връщали се от събор в съседното село, където били продали овцете си и чудесно се позабавлявали. Както си вървели и разговаряли оживено, изведнъж онемели - пред тях се изстъпил Тартало.
Опитали се да избягат, но не успели.
Великанът ги вдигнал наведнъж, по един във всяка ръка, и ги отнесъл в пещерата си. Там ги хвърлил в един ъгъл и се захванал да кладе огън. Струпал голяма клада с дъбови дънери, а отгоре сложил огромна скара. Братя треперели от страх. После великанът хванал единия от тях, онзи, който му се сторил по-закръглен, умъртвил го с един удар и го метнал да се пече. Вторият овчар заплакал горчиво, като видял трагичната кончина на брат си, който много скоро изчезнал в зейналата паст на чудовището. След като погълнал отвратителния си обяд, великанът сграбчил младежа и го хвърлил върху купчина овчи кожи.
- Тебе трябва още малко да те угоя - рекъл презрително, кискайки се обидно и гръмогласно. И добавил: - Но за да не избягаш, ще ти сложа ей този пръстен.
Речено-сторено. Надянал му великанът вълшебен пръстен, който говорел с човешки глас и непрекъснато повтарял:
- Тук съм! Тук съм!
После Тартало легнал и преспокойно захъркал.
Овчарят разбрал какъв ще бъде краят му, ако не направи нещо, за да го избегне, и решил някак да избяга, преди чудовището първо да го угои, а после да го разкъса. Допълзял предпазливо до огъня, взел ръжена и го нагорещил до червено. Стиснал го с две ръце, промъкнал се до хъркащия Тартало и забил шиша в единственото око на челото му.
Озверял от ярост и болка, исполинът заревал гръмогласно, скочил на крака и заразмахвал ръчища, търсейки младежа, забил нажежения шиш в окото му.
Но овчарят с невероятна ловкост избягвал бесните атаки на своя враг. Накрая пуснал затворените в пещерата овце, а той самият се загърнал в една кожа, та великанът, застанал на входа на пещерата, да не разбере, че бяга.
Почти се бил измъкнал, когато вълшебният пръстен записукал:
- Тук съм! Тук съм!
Така, разбира се, насочвал Тартало, който независимо от огромната си снага тичал като лос след дръзкия овчар.
Момъкът се боял, че трудно ще избяга, и тичал с все сили с надеждата да се скрие в гората, ала пръстенът водел великана с пискливото си повтаряне:
- Тук съм! Тук съм!
Овчарят видял, че ще бъде застигнат, и ужасен от страховития гняв на великана, който напредвал с див рев и клетви, взел героично решение: откъснал пръста си, на който бил надянат пръстенът издайник, и го хвърлил в един кладенец.
- Тук съм! Тук съм!
Следвайки указанията на пръстена, Тартало се хвърлил с главата напред в кладенеца и се удавил.
- Прав си - усмихна се Амая, - много хубава история и личи колко ти харесва.
- Е, не всичко е митология и легенди. В друг ред на мисли, някои терористични групи наричат тартало определен вид бомба. Кутия без видими кабели, в която има фотоелектрическа клетка със светодиод. Отвориш ли кутията, при досега със светлината зарядът избухва. Оттам и името й - едно-единствено око, детектор на светлината.
- Да, това го знаех, но мисля, че става дума за друго. Какво още имаш?
- Една малка филмова компания, която решила да се кръсти Тартало, пет-шест ресторанта, пръснати из цялата Страна на баските. В интернет се споменават легендите, има кратки рисувани видеоклипове за Тартало, ситопечат за фланелки, едно село, в което на годишния си събор изкарват кукла Тартало, и няколко блога, които носят това име или споменават за Тартало. Прилагам ви всички линкове. А! Относно начина на изписване, за който ми споменахте, с две „т“ по средата, той като че ли е най-древният. Към това трябва да добавим, разбира се, и книгите на Хосе Мигел де Барандиаран за митологията на баските.