![Зовът на костите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/9/zovt-na-kostite-bg-download.jpg)
Зовът на костите [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-450-3
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зовът на костите [bg]». Краткое содержание книги:
Амая отново взе думата.
- Остава ни оскверняването като социален протест или поне така го оправдават неговите извършители. Имах възможността да изуча отблизо този тип поведение, когато бях в Америка, във ФБР В този случай се разбиват гробове и се изравят телата на определени хора, след което трупът се подлага на ампутации и обезобразяване само с цел да се вършат безчинства. Това изисква доста високо равнище на омраза към обществото и заради профила им подобни субекти се считат за изключително опасни, тъй като става дума само за определен стадий от поведението им и в крайна сметка не е изключено те да насочат гнева си към живи хора. Един от най-известните случаи беше на полицай от спецотряда, който загина при взривяването на тайна квартира в Леганес, в която се криели терористи след бомбените атентати в Мадрид на 11 март. След погребението няколко души изровили тялото му посред нощ, обезобразили го и го подпалили. Трябва да се знае, че при мюсюлманите изгарянето означава окончателно унищожаване на душата на покойника, което прави невъзможно възкръсването му за вечен живот.
В изследванията на престъпното поведение такова държание много често се смята за стадий на психично разстройство, предшествано от издевателства над животни, умишлени пожари, нощно напикаване, сериозно изоставане в училище, домашно насилие и изявен психосексуален елемент, поради затрудненията на такива хора да установят здравословна сексуална връзка.
Държа да призная, че първоначално бях склонна да приема теорията за хулиганство и все още не съм я отхвърлила напълно, но има някои аспекти от историята на Арискун (за тези от вас, които не я познават, Йонан е подготвил изложение, където изрежда историческите основания), които не ни позволяват да изключваме вероятността да се касае и за нападение от социален тип, може би в най-ембрионалната му фаза.
Има друг вид осквернител, който остава настрана: крадецът на произведения на изкуството. Такива хора влизат в предварително проучени храмове, без да причиняват големи щети, взимат със себе си само много ценни предмети, обикновено работят по поръчка и никога не действат необмислено или набързо.
- Съгласен съм - намеси се комисарят. - Какви мерки сте предприели?
Ириарте отвори бележника си и започна да чете.
- Засега имаме патрулна кола двайсет и четири часа пред входа на църквата и това, изглежда, е поуспокоило хората. Някои дори са изказали благодарност и от онази нощ не е имало инциденти.
- Разпитахте ли живеещите в най-близките до църквата къщи? - запита Амая.
- Да, но никой не е видял, нито е чул каквото и да било въпреки абсолютната тишина, която цари нощем в Арискун. Ударите с брадва при разбиването на пейката трябва да са били доста шумни.
- Стените на църквата са много дебели и биха заглушили до голяма степен трясъците, същото се отнася и за стените на къщите, а в мразовито зимно утро прозорците и дървените капаци със сигурност са били плътно затворени.
Ириарте кимна утвърдително.
- Открихме също най-дейните младежки групи с най-подчертан противообществен уклон, но и там ударихме на камък. Хлапетиите в Арискун са доста мирни, леки изблици на самостоятелност и горе-долу толкова. За повечето хора, набожни или не, църквата е символът на Арискун.
- А как стои въпросът с аготите? - запита Амая.
Ириарте изпухтя.
- Много щекотлива тема, шефке. За огромна част от жителите на Арискун това е едно от нещата, за които предпочитат да не говорят. Мога да ви кажа, че доскоро, ако чужденец дойдеше и попиташе за аготите, се изправяше пред непробиваема стена от мълчание.
- Има няколко забавни анекдота по въпроса - обади се Сабалса. - Разправят, че преди години известен писател се появил в Арискун и бил принуден да се откаже от идеята си да пише за аготите, защото хората отговаряли на въпросите му като малоумни или казвали, че никога не са чували за подобно нещо, че това са легенди и че не вярват да са съществували наистина. Говори се, че самият Камило Хосе Села е проявявал интерес към темата, но със същия резултат.