Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Според Апиций най-хубави са споменатите кюфтета от паун, следват ги на второ място кюфтетата от фазан, на трето заешките, на четвърто пилешките и на пето място са кюфтетата от крехко свинско. Къде сме ние сами сте забелязали - на пето място и докато не подкараме към машинките за мелене всички налични фазани, няма да отидем напред. И още - четейки готварската книга на Апиций, аз разбрах за себе си защо Чърчил се е изказал подигравателно за нас, българите и за нашите хигиенни навици, а не за древните римляни - оказва се, че съвременниците на Апиций са имали специално приготвени кюфтета за след баня. Аз лично поемам ангажимент да проследя ще бъде ли запълнена своевременно тази празнина в нашата кулинария.
Сега силно се изкушавам да ви запозная с рецептата на гения за печено фламинго, но нека да бъдем практични - ето рецептата за шарена сол “Апиций”:
Смесват се и се счукват добре 4 супени лъжици едра морска сол, 1 супена лъжица бял или чер пипер, 2 чаени лъжици джинджифил, 2 чаени лъжици градинска мащерка, 1 чаена лъжица семена от целина, 2 супени лъжици риган, 1 супена лъжица чер пипер, половин чаена лъжица шафран, 2 чаени лъжици семена от магданоз и 3 чаени лъжици копър.
Тази древноримска смес се използва за подправяне на меса и сосове. А ако ви трябва от пиле мляко, не го търсете в готварските книги, а в живота. В живота наистина има от пиле мляко, единственото условие да го видиш е да си способен да го забележиш…
На пълен стомах по-добре се мисли
Закусвате ли?
Много хора не закусват. Тревожно много хора не закусват, въпреки че закуската е най-важното ядене от деня. Казано е “Закуската изяж сам, обеда раздели с приятели, а вечерята дай на врага си”. Българите постъпваме тъкмо обратното - най-много се тъпчем на вечеря и според логиката на тази поговорка явно подсъзнателно смятаме, че ние сме врагове на самите себе си.
Ако трябва да направя класация на закуската, която да държи сито най-дълго време, незакусващият българин е на последно място. Но да не бъда несправедлив, незакусването е градско понятие, а София не е България, има все още тук-там и села.
Традиционната българска селска закуска, такава, каквато я знам от моите наблюдения на хора от недрата на народа, е твърде специфична. Спомням си за един здрав български чичо от едно село, който сутрин като станеше в 5 часа, преди да подхване селската работа, дето край няма, закусваше препечена на печката филия хляб, натъркана с чесън, посолена, зимата с дебел резен сланина отгоре и гарнирана с чаша ракия, ама от 50 градуса нагоре. Този човек работеше много из къщи и по полето, зиме ходеше разгърден и снежинките се топяха по челото и гърдите му, обаче като понапредна с възрастта, закъса с черния дроб, заради препечените филии навярно. В различни варианти тази закуска съм чувал от различни хора от различни краища на страната ни и затова й давам работното заглавие “българска закуска”. Определено тази закуска е на трето място, има какво да учим от другите европейски народи, което и правим.
На второ място е френската закуска - кафе и кроасан. Тя не държи сито чак толкова дълго, но съчетава в себе си мултикултурността на Европа - кафето идва от Ориента, кроасанът от Виена, а закуската се хапва в Париж от французин, който може би е с алжирски произход, а може би с български или пък, защо не, си е с френски произход.
На първо място, естествено, са англичаните. Да хвърлим завистлив поглед към добрата стара Англия, няма да сбъркаме, ако се поучим от нея. Там много наблягат на закуската, така наречената “английска закуска” съдържа яйца на очи и някакво месо, най-вече бекон или наденички. Тази холестеролна вакханалия държи сито през целия ден и човек може спокойно да се съсредоточи върху задачите си – примерно да изобретява парната машина или да колониализира света.
Тук ми се ще да отворя малка скоба - дали, ако закусваме с кафе и кроасан, ще построим българска айфелова кула? Или, ако закусваме по английски, ще станем Великобритания на Балканите? Спомням си как навремето, преди двайсетина години, в София имаше заведение недалеч от Халите и в него предлагаха английска закуска, на витрината пишеше “хем енд егс с яйца и шунка”, за неанглоговорящите уточнявам “хем енд егс” значи “шунка и яйца”. Това предлагане продължи няколко години, но въпреки наличието на хем енд егс с яйца и шунка, наличието на Великобритания на Балканите не се забелязва. И тук затварям скобата.
Сега да бъдем делови. В една дискусия за закусването в кулинарен форум открих интересна рецепта за нашенските пържени филии, само че направени по кубински, ето как става това според обясненията на потребител с прякор nathalie: