Кодът на Луцифер [bg]

— Какво правите? — попита Лурдс. — Не трябва ли да бягаме?

Клийна надникна иззад колоната и стисна пистолета с две ръце.

— Страхотна идея! А знаете ли накъде да бягаме?

— Не сте ли идвали тук преди?

— За пръв път ми е.

— Поне сте били в съзнание, когато са ви довели.

— Бях се заплеснала да изучавам новите си приятели и да се чудя дали ще се опитат да ме прекарат. Което и направиха.

— Явно хич не можете да преценявате хората.

Клийна не отговори, защото един от хората на Кайин нахълта през входа. Полюшващият се в ръката му фенер го превръщаше в идеална мишена. Тя се прицели и натисна бързо спусъка три пъти.

Поне два от куршумите улучиха мъжа и той политна назад. Строполи се тежко на земята и фенерът му се претърколи. За щастие светлината огряваше входа, така че Клийна можеше да види, ако някой друг се приближи. В този миг обаче картечен откос разби и изгаси фенера. Клийна стреля в тъмното към вратата, за да сплаши противниците си.

След секунда буря от куршуми удари колоната, зад която се бяха скрили. Парченца камък се посипаха по лицето на Клийна, докато успее да се прикрие.

— Това намали съотношението на четири към две — прошепна Лурдс. — Вече имаме много по-добри шансове.

— Нима? — отвърна Клийна. — Кои двама искате да поемете?

Професорът въздъхна.

— Добре де, четири към едно.

— Тихо. Трябва да се ослушвам. Предлагам и вие да направите същото, преди да са ни изскочили в тъмното.

— И на тях тъмнината им пречи толкова, колкото и на нас.

— Не и ако не млъкнете! — Тя се извъртя леко встрани от линията на вратата. Държеше пистолета готов и се мъчеше да не мисли как Бриджит може да остане сама на света.

До нея Лурдс изведнъж трепна и тя му се сопна да не мърда.

Преди да успее да каже още нещо, една груба мазолеста ръка запуши устата й. Тя се извъртя и се опита да вдигне пистолета, но някой я сграбчи за китките и тя инстинктивно стреля към сянката, която изникна от мрака.

Искрата от дулото просветна между нея и похитителя й. Ярката жълтеникавобяла светлина освети мъжа, който я беше сграбчил. Беше облечен с тъмна роба, а лицето му представляваше блед овал под заострена качулка.